Гъсто претъпкани самолети, малко място за краката и никакви безплатни напитки. Това започва да прилича на неприятната реалност на глобалните въздушни пътувания за все повече пътници, тъй като авиокомпаниите се надпреварват да намалят въглеродните емисии.
Спартанските условия в самолетите и безгрижното обслужване на нискоразходните превозвачи се появиха преди половин век - промяна, която направи летенето достъпно за масите. Откакто Southwest Airlines Co. за първи път излетя от Далас през 1971 г., десетки нискоразходните компании, сред които Ryanair Holdings Plc, AirAsia Bhd. и индийската IndiGo, се появиха, за да изместят по-скъпите традиционни превозвачи.
След като световните въздушни превози почти напълно се възстановиха от пандемията, намаляването на емисиите отново е предизвикателство номер 1 за индустрията. Nискоразходният и луксозен бизнес модел, който демократизира въздушния транспорт през последните десетилетия, сега се превърна в малко вероятен модел за намаляване на замърсяването.
Това е така, защото манията на нискоразходните авиокомпании да намаляват теглото си, за да пестят гориво - чрез монтиране на тънки като хартия седалки, изтръгване на тронове от бизнес класата и отказване от тежки екстри като алкохол и одеяла - се оказва, че дава и най-добрите показатели за емисиите в небето.
Петте авиокомпании в света, които отделят най-малко вредни емисии на пътник, са нискоразходните превозвачи, сочат данни на консултантската фирма Envest Global за намаляване на въглеродните емисии. Начело е Wizz Air Holdings Plc, базираният в Унгария превозвач, който обслужва предимно Европа и Близкия изток. Големите марки, сред които Delta Air Lines Inc., Cathay Pacific Airways Ltd. и British Airways, която е собственост на IAG SA, отделят почти два пъти повече емисии за всеки превозен пътник, сочат данните.
Това е мрачна новина за тези, които са свикнали да завиват наляво при качване на борда на самолета - традиционният път към просторните премиум места. С наближаването на крайния срок до 2050 г. за постигане на въглеродна неутралност в авиацията, данните за емисиите показват, че авиокомпаниите всъщност трябва да качат повече пътници на самолетите си, да им предоставят по-малко пространство и да намалят храната и напитките, за да направят полетите устойчиви.
"Този модел на ниски разходи е в съответствие с основните елементи на стратегията за ниски въглеродни емисии", каза главният изпълнителен директор на Envest Global Дейвид Уилс, който е базиран в Сидни. "Всичко е проектирано така, че да се сведат до минимум разходите за гориво на пътник."
Без цялостна промяна авиацията няма да постигне целите си за намаляване на емисиите в средата на века. Нейният дял в производството на CO2 ще нарасне с декарбонизацията на другите сегменти - от около 2% днес до приблизително 22% до 2050 г., ако емисиите не бъдат намалени достатъчно бързо. Авиационната индустрия "не е на път" да постигне целта си за нулеви нетни емисии, посочва Международната агенция по енергетика на своя уебсайт.
Надвисващи заплахи Авиокомпаниите, които не предприемат достатъчно мерки, рискуват да бъдат глобени и да затегнат регулациите. Таксите върху горивата вече се въвеждат в Европа - юрисдикция, която е водеща в усилията да направи полетите по-щадящи околната среда.
Седалките в секциите за бизнес и първа класа в салоните на самолетите генерират по-голям въглероден отпечатък за своите ползватели, тъй като заемат повече място и са по-тежки от икономичните места.
Например един пътник в автобус, летящ от Хонконг до Сингапур с Airbus SE A350, ще изхвърли 170 килограма емисии, според калкулатора за въглеродни емисии на Международната асоциация за въздушен транспорт. Същото пътуване в бизнес класа генерира 682 килограма. Пътуването в икономична класа води до 256 килограма.
Всеки допълнителен пътник, който авиокомпаниите могат да поберат в самолета, и всеки килограм, който могат да свалят от кабината, допринася за намаляване на индивидуалните въглеродни емисии на всеки клиент.
Нискоразходните превозвачи са превърнали тази безмилостна наука във форма на изкуство. През 2009 г. Ryanair проучи идеята за изкъртване на седалките, за да се създаде стоящ салон, в който могат да се поберат повече хора. Преди пандемията филипинският нискобюджетен превозвач Cebu Air Inc. премества кухните и баните на някои от новите си самолети Airbus SE A330neos, за да натъпче рекордните 460 места. Нискотарифните превозвачи обичайно оборудват самолетите с ненакланящи се седалки без развлекателни екрани, за да намалят теглото на материалите.
Мръсен недостатък Може да са икономични, но движението на нискобюджетните полети доведе и до бум в търсенето на самолетни пътувания заради изгодните цени на билетите. Според Международния съвет за чист транспорт (ICCT) нискоразходните превозвачи са отговорни за почти 90% от ръста в използването на гориво и емисиите на CO2 от американските авиокомпании в периода 2005-2019 г. Подобренията в горивната ефективност от страна на нискоразходните превозвачи просто не са могли да бъдат в крак с нарастването на броя на пътниците им, смята ICCT.
Сравненията, базирани на емисиите на пътник, не отчитат и товарите, които превозвачите с пълен набор от услуги са по-склонни да превозват.
Според ICCT задачата, която стои пред авиокомпаниите, регулаторните органи и правителствата, е да използват по-широко горивната ефективност на нискобюджетните превозвачи, като същевременно запазят контрол върху емисиите, предизвикани от търсенето. Изгарянето на по-малки количества мръсно гориво е от решаващо значение, тъй като планът на авиационната индустрия за преминаване към устойчиво гориво далеч не е сигурен. Сегашният производствен капацитет на този по-чист източник на енергия е едва 1% от глобалните нужди на авиацията от гориво, а броят на пътниците се очаква да се удвои от 2019 г. до над 8 млрд. за две десетилетия.
"Как можем да подтикнем повече авиокомпании да възприемат мерки за ефективност на нискоразходните превозвачи, като същевременно гарантираме, че по-ниските цени на билетите няма да доведат до турбуленция на търсенето?", каза Дан Ръдърфорд, директор на отдел "Изследвания" в ICCT.
След пандемията търсенето на места в бизнес класа и премиум икономична класа рязко нарасна, отчасти защото пътниците, разполагащи с пари в брой или точки за лоялност, се радват на завръщането си в небето. Но потенциалната необходимост от повече икономии на височина 30 000 фута повдига въпроси за дълготрайността и достъпността на луксозните въздушни пътувания.
Според Ръдърфорд е време за повече наказателни мерки. Според него "очевидно" има нужда от политики като данък върху често пътуващите пътници или цена на въглеродните емисии.