Според учени, които за първи път са определили количествено емисиите на парникови газове, причинени от разрушителната риболовна техника, известна като дънно тралене, коктейлът от скариди е придружен от въглероден диоксид.
Корабите, извършващи дънно тралене, използват огромни мрежи с тежести - с дължина до над полвин километър - които претърсват океанското дъно, за да уловят скариди, раци, треска, палтус и други риби. Учените и природозащитниците отдавна се противопоставят на дънното тралене заради щетите, които то нанася на екосистемите на морското дъно, като например кораловите рифове, и заради избиването на морски костенурки, акули и други нецелеви морски видове, които се улавят по невнимание в мрежите.
Според статия, публикувана в четвъртък в списанието Frontiers in Marine Science, трябва да се плати и климатична цена. Изследователите са изчислили, че в резултат на нарушаването от страна на дънното тралене на въглеродния диоксид (CO2), погълнат в седиментите на морското дъно, всяка година в атмосферата се отделят 370 милиона метрични тона от парниковия газ. Това е повече от два пъти повече от CO2, отделян при изгарянето на изкопаеми горива от световната риболовна индустрия.
Авторите на новия доклад изчисляват също така, че всеки освободен въглероден диоксид, който остава в океана, подкиселява околните води, което може да доведе до разтваряне на черупките на раците, мидите, морските таралежи и други морски дарове, от които хората зависят.
"Това са затворени райони, особено като Средиземноморието, където виждаме, че CO2 може да предизвика локално окисляване, което може да бъде доста значително", казва Триша Атууд, водещ автор на изследването и доцент по водни науки в Щатския университет на Юта. Тя отбеляза, че са необходими допълнителни изследвания за количествено определяне на местното въздействие на подкиселяването, тъй като моделирането на изследователите разглежда океана в глобален мащаб.
Изследването на Frontiers не е първото, което свързва траленето и CO2; статия от 2021 г. в списание Nature, която анализира измервания на CO2 в тралирани райони, за първи път установява, че нарушените седименти са изпуснали в океана този затоплящ планетата газ. В новото изследване, базирано на тези данни, са използвани компютърни модели, за да се покаже, че 55-60% от въглеродния диоксид, освободен от тралираните седименти, попада в атмосферата от дълбочина най-малко 500 метра, а останалата част остава в океана.
Макар че в зависимост от дълбочината разтвореният в седиментите на морското дъно въглероден диоксид може да се изхвърли в атмосферата за десетилетия, моделите на учените показват, че в периода 1996-2020 г. въглеродният диоксид от траленето е попаднал във въздуха сравнително бързо.
"Необходими са само около девет години, за да може той да премине изцяло от океана в атмосферата, и има достатъчно CO2, който се отделя от глобалното тралене всяка година, за да могат хората да му обърнат внимание", казва Атууд. "Някои от емисиите са много, много стари и може да са се утаили в океана преди 10 000 години."
Анастасия Роману, учен от НАСА, който изучава океанския въглероден цикъл и е съавтор на новия доклад, заяви, че скоростта, с която CO2 от траленето достига до атмосферата, означава, че ограничаването на тази практика би имало почти незабавен ефект върху климата. "Всяко усилие за смекчаване на последиците ще бъде много ефективно и ние ще можем да видим резултатите", каза Роману, автор на статия в Междуправителствения панел на ООН по изменението на климата.
Според Атууд резултатите все още подценяват и емисиите на въглероден диоксид от дънното тралене, тъй като не са налични данни за някои недостатъчно наблюдавани горещи точки на тралене, като Югоизточна Азия. Учените определят Балтийско море, Източнокитайско море, Гренландско море и Северно море като най-силно засегнати от дънното тралене.
Новото изследване вероятно ще срещне отпор в някои краища на научния свят. След публикуването на статията от 2021 г. група учени написаха отговор, в който поставят под въпрос използваната методология и твърдят, че изследователите са надценили количеството въглероден диоксид, отделяно от седиментите на морското дъно в резултат на траленето.
Водещият автор на статията от 2021 г., морският учен Енрик Сала, заяви в изявление, че новото изследване потвърждава първоначалните констатации на колегите му. "Много хора отхвърлиха значението на констатациите от проучването от 2021 г., като казаха, че въглеродът във водата е несъществен, а че атмосферните емисии са това, което има значение", каза Сала, също така съавтор на новия доклад и изпълнителен директор на инициативата "Чисти морета" на Националното географско дружество. "Този (нов) доклад е от съществено значение, тъй като показва, че приблизително половината от емисиите от дънното тралене наистина замърсяват атмосферата, а другата половина увеличава киселинността на океана."
Роману заяви, че макар очакваното освобождаване на въглероден диоксид в атмосферата от траленето да представлява значителен процент от емисиите от риболов, то е малка цифра в контекста на общите световни емисии. Въпреки това, тя отбеляза, че отпечатъкът на дънното тралене нараства, а политиците все още не отчитат въздействието му върху киселинността на океана и емисиите на CO2.
"Тъй като човечеството разширява дейностите по тралене и ги засилва, очакваме да бъдат засегнати по-големи региони", каза Роману.