Докато преживяват ракетни удари, разселване, болести и глад, някои жители на Газа събират пари онлайн, за да плащат подкупи на египетските служители на границата в Рафах, за да изведат членовете на семействата си на безопасно място.
Тъй като пропускателният пункт на практика е затворен, малко палестинци са успели да напуснат Газа от 7 октомври, когато бойци на Хамас убиха 1200 души и отвлякоха други 240 в южната част на Израел. Това постави началото на война с Израел, в която според официални представители на Хамас са загинали повече от 23 000 жители на Газа.
Малцина обаче са открили, че с достатъчно пари - до 10 000 долара на човек - могат да се измъкнат. И те търсят помощ онлайн.
Една от тях е Ясмин, жителка на град Газа, която казва, че е събрала 28 000 евро (31 000 долара) в GoFundMe и е евакуирала майка си, трите си сестри и племенницата си в Египет.
Тя каза, че е платила по 6500 долара за всеки човек "чрез координатор".
"Сестра ми е болна и в момента е в болница", казва Ясмин по телефона, като моли да не се публикува фамилията ѝ, за да се избегнат евентуални репресии. "Без "координацията" не знаем какво щеше да се случи с нея. Това беше единственият начин да се измъкне от Газа."
Египет твърди, че няма никакви случаи на подкупване. Диаа Рашван, ръководител на Държавната информационна служба на Египет, отрича официалното събиране на допълнителни такси от идващите от Газа. Той също така отхвърли твърденията, че някоя неофициална структура събира такси, за да помага на хората да преминат на египетска територия.
Но Ая, палестинка, която се е върнала да посети семейството си в Газа след едногодишно пребиваване в чужбина в Обединените арабски емирства, описва друга реалност.
Тя пристига бременна миналото лято и ражда първото си бебе в Газа. Решила да остане със семейството си за известно време, преди да се събере със съпруга си в Обединените арабски емирства; месец по-късно избухнала войната.
След като започват ответните въздушни удари на Израел, Ая, родителите ѝ, братята и сестрите ѝ и новородената ѝ дъщеря бягат многократно, преди да стигнат до южния град Хан Юнис, където по-късно е ранена от шрапнел и откарана в болница.
"Всичко, което исках тогава, беше да се измъкна от Газа и да се върна при съпруга си", каза тя по телефона. "Един посредник се свърза със съпруга ми, след като видя негови публикации във Фейсбук с въпроса как да ме изведе".
Посредникът поискал 13 000 долара, за да впише Ая и бебето ѝ в списъка. След преговори сумата била намалена на 10 000 долара.
"Съпругът ми получи заем, за да плати разходите", казва тя.
Ая успяла да премине границата, когато името ѝ се появило в списъците, предоставени от Египет на звеното на Хамас, управляващо палестинската страна на Рафах.
Рафах е главната врата на Газа към външния свят, но никога не е било лесно да се премине през нея. Кайро държи граничния пункт предимно затворен, откакто през 2007 г. Хамас, който е обявен за терористична групировка от САЩ и Европейския съюз, пое със сила контрола над крайморския анклав от международно признатата Палестинска автономия.
Трудно преминаване
Макар че през последните години той е отворен по-редовно, от неделя до четвъртък, преминаването на границата е било ограничено до няколкостотин души на ден. Десетки хиляди, които желаеха да излязат, трябваше да се регистрират седмици или месеци предварително при властите на Хамас.
Платената услуга, известна като "tanseeq", което на арабски означава координация, предоставяна от местни туристически компании с връзки с Египет, изискваше сума, варираща от 300 до 800 долара, в зависимост от това колко натоварен беше туристическият сезон.
Но след избухването на войната пътуванията бяха допълнително ограничени за граждани с двойно гражданство и постоянно пребиваващи в чужди държави, които започнаха да напускат Газа през октомври в рамките на мисии за евакуация, подпомагани от съответните им посолства. Ръководеното от Хамас министерство на здравеопазването съобщи, че само няколкостотин ранени пациенти са успели да заминат за разширено медицинско обслужване през Рафах.
Седмици по-късно се завърнаха "координационните" списъци, публикувани от вътрешното министерство на Хамас, а механизмът за попадане в заветните списъци беше неясен. Вместо това се появиха десетки онлайн кампании, тъй като се разпространи информация за скъпата "координация".
В призивите често се описват смърт, загуба, страх и разселване. В тях се изброява къде ще бъдат похарчени дарените пари и обикновено се казва, че голяма част от тях са за заплащане на "координацията" за преминаване на границата.
Нур Закут, която наскоро е напуснала Газа, за да следва магистърска степен в Малта, организира онлайн събиране на средства за евакуация на 10 членове на семейството си, включително родителите, братята и сестрите и бабата.
Тя пише, че при "значителна сума от 7000 до 10 000 долара" за всеки човек, за да премине границата, "бремето е непосилно".
"Просто всички възможни начини за спасяване на семейството ни попаднаха в задънена улица, така че взех това решение след три месеца мислене", казва Закут в интервю. "Колебаех се. Организирането на кампания за набиране на средства беше последното нещо, за което бях мислил."
Закаут се надява да събере 70 000 долара.
"В Газа няма надежда за бъдещето", казва тя. "Дори след войната."