Байдън подкрепя мащабните удари в Йемен въпреки риска от по-широка война

"Ще се противопоставим на американската агресия", заяви лидерът на хутите Абдул Малик ал-Хути в четвъртък

10:00 | 12 януари 2024
Обновен: 10:12 | 12 януари 2024

Автор: Питър Мартин

Снимка: Bloomberg LP

Президентът Джо Байдън е изправен пред най-големия досега тест за способността си да предотврати по-широка война в Близкия изток, като американските и британските военни нанесоха въздушни удари срещу бунтовниците хути в Йемен, целящи да спрат кампанията им за нападения срещу морския трафик в Червено море.

Рано сутринта в петък САЩ и Обединеното кралство нанесоха въздушни удари по повече от 60 цели на хутите, с което ескалира конфликтът с подкрепяната от Иран милиция, отговорна за нападенията, които нарушават търговското корабоплаване от близо два месеца. Ударите бяха най-мащабните военни действия, предприети от САЩ, откакто атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври даде началото на операцията за изтласкване на групировката от Газа.

САЩ и Обединеното кралство нанасят удари по цели на хутите в Йемен след нападения на кораби в Червено море | Рано сутринта на 12 януари в йеменската столица Сана и пристанищния град Ходейда e имало силни експлозии.

Военните анализатори бяха разделени относно вероятния отговор на администрацията на Байдън на продължаващото пренебрегване на предупрежденията на хутите да спрат атаките си срещу търговското корабоплаване, като някои очакваха САЩ да заемат символична позиция. Вместо това бяха предприети много по-широкообхватни удари въпреки опасенията, че прекомерната агресия срещу хутите може да разпали по-широка регионална война, която Байдън заяви, че иска да избегне.

"Докато не правехме нищо, а играехме на отбрана, ние бяхме част от проблема с ескалацията", каза Джон У. Милър, пенсиониран вицеадмирал от ВМС на САЩ, който е бил командир на Централното командване на военноморските сили на САЩ. Без отговор "хутите щяха да продължат да се държат по този начин и да оказват влияние върху световния транспорт, ценообразуването и логистиката, защото разходите за тях са минимални".

Американските и британските сили нанесоха удари по радарни инсталации, складове и площадки за изстрелване на ракети и дронове, като използваха изтребители от ВВС на САЩ и самолетоносача USS Eisenhower, както и ракети "Томахоук", изстреляни от подводница и кораби на повърхността.

Байдън заяви, че ударите имат за цел да изпратят "ясно послание", че САЩ "няма да толерират атаки срещу нашия персонал или да позволят на враждебни участници да застрашат свободата на корабоплаването по един от най-важните търговски маршрути в света".

Хутите обещаха, че няма да спрат нападенията си, докато Израел не прекрати войната си срещу „Хамас“, която също е подкрепяна от Иран. Израел също така разменя огън с подкрепяните от Иран сили на "Хизбула" в Южен Ливан и убива командири на "Хамас" и "Хизбула", базирани в Ливан.

Още по темата

Енергийният преход и (много) ранен поглед към петролния пазар през 2025 г.

Бумът на петролните сондажи в Русия доказва устойчивостта спрямо западните санкции

Завръщането на индустрията ще движи петрола в края на 2024 г., а и дълго след това

Натискът за военни действия нарасна, след като многократните предупреждения на САЩ не успяха да предотвратят почти ежедневните нападения срещу контейнерни и военни кораби през последните два месеца. Във вторник хутите предприеха най-мащабната си досега атака срещу кораби в Червено море, с над 20 безпилотни самолети и балистични и крилати ракети, с което предизвикаха силите на САЩ и Обединеното кралство, патрулиращи водния коридор.

"Исторически погледнато, Иран и неговите проксита реагират добре на категоричния отговор", каза Милър. "Те реагират по начин, който не искаме, когато усетят слабост, а аз вярвам, че те усетиха слабост в нас".

Още преди американските удари лидерите на хутите предупредиха, че ударите на САЩ ще предизвикат ответни действия.

Групировката получава значителна финансова, военна и разузнавателна подкрепа от Техеран и се стреми да повиши авторитета си в рамките на съюза на иранските регионални сили.

"Ще се противопоставим на американската агресия", заяви лидерът на хутите Абдул Малик ал-Хути в телевизионно изявление в четвъртък. "Нито едно американско нападение няма да остане ненаказано".

Мобилизирани са хиляди бойци и са извършени всички приготовления за битката с американците, каза Ал-Хути и добави, че нападенията срещу кораби ще продължат. Той заяви, че хутите атакуват само кораби, свързани с Израел, в опит да принудят Израел да прекрати офанзивата си в Газа.

Байдън отправи и предупреждение, че може да последват още действия, ако се сметне за необходимо. "Няма да се поколебая да насоча по-нататъшни мерки за защита на нашия народ и свободното движение на международната търговия, ако това е необходимо", каза той.
Дори при допълнителни удари хутите може да се окажат трудни за възпиране.

Разходите за доставка от Китай до Европа нарастват заради атаките на хутите

"Хутите са изключително непримирими, дори по стандартите на Близкия изток", каза Уилям Ашър, бивш старши анализатор за Близкия изток в Централното разузнавателно управление, който посочи, че групировката вече е устояла на години въздушни бомбардировки от страна на Саудитска Арабия.

"Саудитците провеждат тази въздушна кампания от години без очевиден стратегически ефект", каза Ушер. "Ние сме много по-добри от саудитците, но тяхната способност да стрелят и да се крият, да заравят свое оборудване под земята и да устояват на въздушни нападения е доста добре развита на този етап."

Хутите контролират обширни части от Йемен, включително столицата Сана и пристанището Ходейда. Саудитците, които са се споразумели с хутите, заявиха в изявление, че кралството "следи с голяма загриженост военните операции, които се провеждат в района на Червено море, и въздушните удари по редица обекти в Република Йемен".

Според Милър, бившия командващ на военноморските сили, обещанията на хутите за ответни действия, съчетани с продължаващия конфликт в Газа, означават, че има голяма вероятност за по-нататъшни американски удари.

"Ефективното възпиране означава, че САЩ и партньорите им трябва да са готови да продължат да реагират на злонамерено поведение", каза Милър. "Нито хутите, нито Иран не трябва да мислят, че това е еднозначно".