Предстои нов сезон на паниката около президентството на Тръмп. И за това има основателна причина: Доналд Тръмп може да бъде преизбран през 2024 г. въпреки безпрецедентната година, в която бившият президент беше обвинен в престъпление в три отделни юрисдикции, загуби граждански иск за клевета и губи граждански иск за измама срещу организацията "Тръмп".
Критиците се притесняват, че ако той отново седне в Овалния кабинет, всички залози ще бъдат прекратени; човекът, който два пъти оцеля след импийчмънт през първия си мандат, ще бъде необуздан в бъдещите си усилия да разруши нашата демокрация. И все пак тази представа за Тръмп като Левиатан, който превъзмогва всички конституционни ограничения, е подвеждаща фантазия, която е неправдоподобно споделяна както от неговите противници, така и от някои от най-преданите му поддръжници.
Не е нужно да спекулираме с това какво би направил Тръмп при втори мандат. Първият мандат на Тръмп ни казва почти всичко. Тези четири години показват и силните и слабите страни на нашата конституционна структура. Взети заедно, тези уроци ни дават боен план за запазване на Конституцията жива при второ президентство на Тръмп.
Започнете с някои неща, които Тръмп би искал да направи през първия си мандат, но не можа: забрана за влизане на чуждестранни мюсюлмани в САЩ; наказване на градовете-убежища; изграждане на гранична стена без разрешение от Конгреса; и промяна на въпросника за преброяване на населението с цел сплашване на латиноамериканците.
Във всички тези случаи усилията на Тръмп - често под формата на изпълнителни заповеди - срещнаха сериозна правна съпротива. След като Върховният съд, с катастрофално решение на председателя на Върховния съд Джон Робъртс, се опита да постигне някакъв компромис по отношение на забраната за пътуване на мюсюлмани, мнозинството се обърна категорично срещу Тръмп, нанасяйки му поражение след поражение.
Изводът е, че съдебната власт представлява най-силната преграда срещу усилията на Тръмп да наруши конституционните правила. Ако евентуално бъдещият президент Тръмп отново действа в нарушение на ясен правен прецедент, може да се очаква, че съдилищата ще удържат границата.
Да, Тръмп назначи много съдии от по-нисшите съдилища и трима съдии от Върховния съд. Но както видяхме, когато Тръмп се обърна към съдилищата за помощ за отмяна на изборите през 2020 г., тези съдии, много от които подбрани от консервативното Федералистко общество, избраха върховенството на закона пред лоялността към Тръмп. При втори мандат Тръмп може да се опита да номинира некомпетентни хамали за свои юридически носачи. Ако това се случи, задачата на правната общност, както на консерваторите, така и на либералите, ще бъде да блокира утвърждаването на такива съдии.
Тръмп постигна по-голям успех в подкопаването на конституционни норми, които не са записани. Тези традиции отдавна поддържат държавния кораб стабилен - като например трудно извоюваната традиция работата на Федералното бюро за разследване и Министерството на правосъдието да бъде независима от партийната политика. Тръмп направи големи крачки в убеждаването на голяма част от обществеността, че федералните правоприлагащи органи са и трябва да бъдат партийни.
Главният прокурор Мерик Гарланд се опитваше усилено да обърне вредата за демокрацията. Но тази задача беше затруднена почти до невъзможност от моралната необходимост да се повдигне наказателно обвинение на Тръмп за действията му на 6-ти януари 2021 г.
Със сигурност Гарланд използва специален прокурор, за да държи ключовите решения далеч от себе си - същата практика, която следваше усърдно, когато ставаше дума за съдебното преследване на сина на президента Джо Байдън - Хънтър. И все пак неизбежната реалност е, че Министерството на правосъдието, което в крайна сметка отговаря пред президента, завежда наказателно дело срещу най-вероятния републикански кандидат за президент. При тези обстоятелства е трудно да видим твърде много републиканци, които да прегърнат разказа за политическата независимост.
Изглежда сигурно, че ако Тръмп бъде избран отново, ще се опита да стигне по-далеч в превръщането на ФБР и Министерството на правосъдието в лични феодални владения. Съдилищата не биха могли да направят много, за да спрат това. Нашата Конституция поставя функцията на прокуратурата в рамките на изпълнителната власт.
Ето защо борбата с политизирането на Министерството на правосъдието трябва да се превърне в една от основните цели на онези, които искат да попречат на Тръмп да разяжда демокрацията. Това означава осветяване на проблема, създаване на постоянни разследвания в Камарата на представителите и Сената, които да контролират решенията за разследване и наказателно преследване, и делегитимиране на усилията на Тръмп, когато това е възможно.
Също толкова важно, а може би и по-важно, е да се запази ангажиментът на военните да изпълняват всички законни заповеди, но не и незаконни. Когато се стигне до натиск, както на 6-ти януари, Тръмп ще иска военните да го подкрепят. Както се случи, тогавашният председател на Съвместния комитет на началник-щабовете Марк Мили устоя на натиска. Нуждаем се обаче от повече увереност, че всеки следващ председател ще направи същото, при това с повече публична прозрачност.
Решението е да научим и да превъзпитаме военните на всички нива, че принципът на гражданския контрол се състои в подчинение на Конституцията, а не на президента. Заповед, издадена без законно правомощие, не е никаква заповед. А върховният съдия на конституционността на заповедите е Върховният съд. От най-висшите до най-ниските нива военните трябва да планират как да реагират, ако Тръмп - или който и да е бъдещ президент - нареди да се използва сила във вътрешен, граждански контекст.
Първото президентство на Тръмп беше стрес тест за демокрацията. Демокрацията издържа теста, но слабостите ѝ бяха подчертани. Трябва да използваме тази информация, за да се подготвим, а не за да изпадаме в паника.
Ноа Фелдман е колумнист на Bloomberg Opinion. Професор по право в Харвардския университет, той е автор на последната си книга "Счупената конституция: Линкълн, робството и преосноваването на Америка".