Още един милиардер спря да подпомага „Харвард“ заради антисемитския скандал

Списъкът с дарителите, които спряха да подпомагат университета „Харвард“ се увеличи с още 1 милиардер – Лен Блаватник.

Семейната му фондация е дарила най-малко $270 милиона на университета, но временно спира помощта си заради нашумелия скандал с показанията по въпроса за антисемитизма, които президентът на институцията Клодин Гей направи пред Конгреса, твърди източник, който пожела да остане анонимен.

След нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври възпитаници от милиардери до току-що завършили заявиха, че спират даренията, докато висшето училище не предприеме повече мерки срещу антисемитизма. Смущенията накърняват марката на „Харвард“ и вредят на грижливо поддържаната мрежа от възпитаници. Това от своя страна заплашва да влоши финансите на най-богатия и най-стария университет в САЩ в момент, когато възвръщаемостта на инвестициите му изостава, а Конгресът обмисля начини за намаляване на федералната подкрепа.

"Проблемът на „Харвард“ е, че всички негови източници на приходи са изпитват затруднения", казва Дейвид Бержерон, пенсиониран заместник-помощник-секретар в Министерството на образованието на САЩ. "Способността им да набират пари е очевидно е затруднена и способността им да използват федерални програми е потенциално застрашена."

Блаватник, възпитаник на Хрвардското бизнес училище, и съпругата му Емили задържат даренията, докато университетът не се справи с това, което те смятат за ширещ се антисемитизъм в кампуса, каза човек, запознат с техните мисли, който помоли да не бъде назоваван, тъй като дискусиите са поверителни.

Още по темата

Войната между Израел и „Хамас“ отприщва вълна от антисемитизъм в Европа

Фондът на Харвард за 42 млрд. долара спира инвестициите в изкопаеми горива

Те също така очакват антисемитските прояви да бъдат третирани не по-различно от обидите към други общности. Сред даренията на фондация "Блаватник" са около 200 млн. долара за медицинския факултет на „Харвард“.

Емили и Лен Блаватник, снимка: Аманда Гордън/Bloomberg

Бунтът на дарителите не е единственият проблем на „Харвард“. Гей е изправена и пред засилващото се внимание на обвиненията в плагиатство срещу нея. Миналата седмица управителният съвет на университета заяви, че е разгледал академичните ѝ трудове, след като е научил за обвиненията в края на октомври. Съветът заяви, че е открил "няколко случая на неадекватно цитиране", но не и нарушение на стандартите на университета за неправомерно поведение в областта на научните изследвания.

Тази седмица обаче комисия на Камарата на представителите на САЩ започна разследване на начина, по който „Харвард“ е реагирал на обвиненията, което подхрани широкото медийно внимание. Комисията поиска отговор от висшето училище до 29 декември.

Междувременно във финансово отношение „Харвард“ е изправен пред нарастващи разходи, включително за заплати, издръжка и финансова помощ - крайъгълен камък в стремежа му да разнообрази студентския състав. Оперативните разходи за миналата година възлизат на 5,9 млрд. долара, като заплатите, възнагражденията и обезщетенията за 20 000 преподаватели и служители на университета представляват повече от половината от бюджета. Към юни даренията на Харвард възлизат на 50,7 млрд. долара.

През последната си финансова година училището е получило 37% от приходите си от разпределение на дарения, което е най-големият му източник на приходи. Други 8 % идват от дарения за текущо ползване. При последните сътресения обаче все повече възпитаници и големи дарители затварят чековите си книжки и отказват да се обаждат за набиране на средства.

„Харвард“ отказва да коментира финансите си.

Даренията са най-големият източник на приходи „Харвард“|

Дори тази година даренията на базираната в Кеймбридж, Масачузетс, институция намалеят значително, тя разполага с ликвидни средства, за да компенсира недостига, казва Матю Уинтър, доцент по финанси в университета "Стоуни Брук". Това е контраст с 2008 г. и 2009 г., когато “Харвард” и други университети се сблъскаха с недостиг на средства заради срива на пазара. В момента “Харвард” притежава краткосрочни инвестиции в размер на 1,4 млрд. долара, както и кредитна линия на стойност 1,5 млрд. долара.

Но ако даренията намалеят достатъчно, спадът ще започне да застрашава някои от основните цели на училището. Например, “Харвард” харчи повече за финансова помощ за студенти, като през 2023 г. затова са дадени 246 млн. долара. Очаква се около 55% от студентите да получат безвъзмездни средства на базата на потребностите през настоящата учебна година, съобщиха от “Харвард” през март. Това позволява на семействата, получаващи подкрепа, да плащат средно 13 000 долара годишно вместо редовната цена от поне 83 000 долара.

Участието е безплатно за студенти от семейства с годишни доходи под 85 000 долара, в сравнение със 75 000 долара година по-рано. Това обхваща почти една четвърт от студентите.

"Това е основателна загриженост, че занапред “Харвард” няма да може да поддържа изцяло програмата си за финансова помощ за студенти, с която се опитва да поддържа разнообразен и достъпен студентски състав", каза Уинтър. "За да може “Харвард” да продължи да предлага щедра програма за финансова помощ и да задържи талантите и персонала на елитния университет, те се нуждаят от набиране на средства и от даренията си."

“Харвард” харчи повече от половината си бюджет за служители |

Поради отдръпването на дарителите, “Харвард” "ще трябва да съкрати разходите някъде, да увеличи разходите от фонда или да събере повече приходи, като приеме повече студенти, които си плащат изцяло", казва Джонатън Джейкъбсън, възпитаник на Харвардското бизнес училище и бивш портфолио мениджър на фонда.

“Харвард” не е единственото елитно висше училище, което е подложено на натиск заради спорове около антисемитизма в кампуса. Гей и нейните колеги от Масачузетския технологичен институт и Пенсилванския университет си навлякоха широка критика заради показанията си пред Конгреса на 5 декември, когато дадоха ограничени юридически отговори на въпроса дали призоваването към геноцид над евреите е в разрез с училищната политика. Penn President Liz Magill stepped down days later. A group of Republicans in the Pennsylvania state legislature blocked a payment of more than $30 million to the university’s veterinary school.

Дни по-късно президентът на Пенсилвания Лиз Магил се оттегли от поста си. Група републиканци в законодателния орган на щата Пенсилвания блокираха изплащането на повече от 30 млн. долара на ветеринарното училище към университета.

Натиск от страна на Конгреса

Друг източник на натиск може да дойде от правителството на САЩ. Въпреки че “Харвард” е частен университет, той зависи от американското финансиране, особено за наука. Финансираните от федералните власти научни изследвания съставляват 11% от оперативните му приходи през финансовата година, която приключи през юни.

"Конгресът така или иначе вече мисли за отнемане на пари от тези институции като “Харвард”", казва Бержерон, бивш служител на Министерството на образованието. "Няма как да им помогне това, че са в центъра на поредния спор."

“Харвард”, Пенсилвания и Масачузетския технологичен институт вече са сред училищата, които се проверяват от Министерството на образованието за дискриминация съгласно Закона за гражданските права от 1965 г. След атаките от 7 октомври и последвалия отговор на Израел в Газа, при който според управляваното от „Хамас“ министерство на здравеопазването са загинали повече от 19 000 души, следователите са започнали поне 20 разследвания на антисемитизма и ислямофобията в университетските кампуси.

Според мен Гей "трябва да направи някои значителни промени и да дисциплинира хората", каза Харис "Шръб" Кемпнър, който всяка година подкрепя институцията, откакто се е дипломирал през 1961 г. "Дали говори хубави неща, или наистина ще направи нещо, особено когато студенти или преподаватели прекъсват образованието на други хора."

Кемпнер, инвестиционен мениджър в Галвестън, Тексас, каза, че не е готов да спре да дарява и ще даде на Гей една година, за да направи промени. Но ако не е доволен от стъпките, които тя прави, той планира да спре да дарява и да промени завещанието си, за да изключи своята Алма матер.

Той не е единственият, който внимателно ще наблюдава развитието на ситуацията. След изслушването този месец Комисията по образование и работна сила към Камарата на представителите започна разследване на “Харвард”, „Масачузетския технологичен институт“ и университета в Пенсилвания. Миналата седмица демократите се присъединиха към републиканците в подкрепа на законопроект, който ще извади някои от най-богатите училища от федералната система за студентски заеми - ход, който според законодателите ще помогне за плащането на разширяване на стипендиите за студенти с ниски доходи.

Промяната ще се отнася за няколко десетки от най-богатите колежи, които подлежат на данък върху даренията си - данък, който Конгресът прие през 2017 г.

Дали Конгресът действително ще одобри подобна мярка, до голяма степен остава несигурно. В “Харвард” най-голямото въздействие от това законодателство ще бъде върху заемите за завършване на висше образование, които представляват над 90% от 105-те милиона долара студентски заеми, отпуснати миналата година в университета. Студентите обикновено плащат сами или получават значителни помощи.

Възвръщаемост на даренията

“Харвард”, разбира се, разполага със своя дарителски фонд, на който може да разчита. Но стойността на фонда е намаляла с 2,5 млрд. долара през последните две години. През последното десетилетие той е на второ място по ниска възвръщаемост на инвестициите в Бръшляновата лига.

Четирима постоянни или временни шефове ръководеха дарителския фонд на “Харвард” през този период, включително Н.П. "Нарв" Нарвекар, който пое ръководството през декември 2016 г. Когато през 2021 г. резултатите изостанаха, Нарвекар заяви, че възвръщаемостта е щяла да бъде по-добра, ако фондът е бил поел по-голям риск.

Още по темата

Харвард печели милиарди от дарения, а почти не плаща данъци, част 3

Харвард печели милиарди от дарения, а почти не плаща данъци, част 2

Харвард печели милиарди от дарения, а почти не плаща данъци, част 1

Усилията за набиране на средства обикновено са в разгара си през декември, когато дарителите правят подаръци в края на годината, а доброволците се свързват със съучениците си за дарения. Тази година обаче размириците около Гей и войната между Израел и Хамас доминират в дискусиите сред много възпитаници.

Фискалната година приключва през юни 2024 г. и данните за набраните средства ще бъдат публикувани едва през есента. Но засега е ясно, че много възпитаници преосмислят даренията си.

Свалените дипломи

Часове след като управителният съвет обяви, че Гей ще остане президент, Крейг Унгер свали от домашния си офис в Сейнт Питърсбърг, Флорида, дипломата си от “Харвард”, която беше изложена на видно място при видеоразговори. След това възпитаникът на университета от 1991 г. публикува снимка на свалената диплома в социалните мрежи.

"Свидетелството показа дълбочината на моралната несъстоятелност, която е засегнала университета", заяви Унгер, чиито баба и дядо са оцелели от Холокоста, но са загубили всичките си братя и сестри и родителите си. Той е израснал в апартамент под блока на баба си и дядо си в Канарси, Бруклин, и каза, че дължи на “Харвард” промяната на живота си.

Възпитаници като Унгер могат да се върнат в “Харвард” след промяна на посоката. Въпросът е кога.

Ричард Левин, който ръководи Йейл като президент в продължение на 20 години, казва, че сътресенията в колежанските кампуси му напомнят за 60-те години на миналия век.

Макар че на този етап е "много трудно да се предположат дългосрочните последици", опитът му в Йейл дава известна представа. Той каза, че някои видни бизнес лидери, които са били недоволни от вълненията по време на Виетнамската война, в крайна сметка са се върнали като дарители в Йейл.

Това обаче им е отнело 25 години.