Излизането на Ангола от ОПЕК е по-критично, отколкото изглежда

Трите най-опасни думи на петролния пазар са "ОПЕК е мъртъв". Некрологът на петролния картел е писан много, много пъти - и винаги преждевременно. Почти непрестанното напускане на страните членки през последното десетилетие - Индонезия през 2016 г., Катар през 2019 г., Еквадор през 2020 г. - предостави достатъчно възможности за изготвяне на хвалебствени речи, всички от които са загуба на думи.

Така че дали излизането на Ангола, обявено в четвъртък, е нещо друго, освен поредната издънка за ОПЕК? На пръв поглед това е без значение. Но то има по-дълбоки последици за блока, които надхвърлят значението му за световните доставки на суров петрол.

Още по темата

Петролът бележи седмичен ръст, а Ангола поставя единството на ОПЕК под въпрос

В рамките на ОПЕК мощността се измерва в милиони барели дневно. Ангола не изпомпва много и няма голям шанс да произвежда повече в обозримо бъдеще. По данни на Международната агенция по енергетика през ноември Ангола е изпомпвала почти 1,1 млн. барела дневно, което е с 45% по-малко от пика от над 1,9 млн. барела през 2010 г. Освен това страната вече е с пълен капацитет. Съпоставете това със Саудитска Арабия, която добива около 9 млн. барела, което е по-малко от нейния потенциал от 12,5 млн. барела.

Спад на добива на петрол/Разцветът на петролната индустрия на Ангола е в миналото, като добивът на петрол в страната е намалял с над 40% спрямо пика си преди десетилетие.

Напускането на държава от ОПЕК би обезпокоило тези, които остават в картела, както и всички други, които са настроени положително към цените на петрола, ако тази държава може бързо да увеличи производството си, като използва свободния си капацитет, или да разработи нови петролни находища с течение на времето. Ангола обаче не може да направи нито едното, нито другото. Няма повече наличен добив и няма чуждестранни инвеститори, които да почукат на вратата ѝ, за да финансират проучването и разработването.

Още по темата

Очаква се плавен ръст на цените на петрола през 2024 г., на фона на отслабващ ОПЕК

Независимо дали е в ОПЕК или извън нея, разцветът на петролната индустрия на Ангола е зад гърба ѝ. В този смисъл нейното излизане отразява ограниченото въздействие на предишните излизания. Индонезия, Катар и Еквадор не са променили световния баланс между търсенето и предлагането, откакто са напуснали организацията.

Но напускането е сигнал за някои тревожни събития за петролния клуб. Съобщението, в което правителството в Луанда открито изразява недоволството си от картела, хвърля светлина върху една публична тайна: много от страните членки на ОПЕК не са доволни от посоката, която групата пое през последните няколко години под ръководството на Саудитска Арабия.

Мнението, изразявано винаги на закрити врати, е, че Рияд се опитва да поддържа твърде високи цени на петрола, близки до 100 долара за барел, което подпомага конкурентите, особено шистовата индустрия в САЩ. Ако ОПЕК продължи да прави това, рано или късно ще трябва да намали производството още повече, отстъпвайки още по-голям пазарен дял. Другите членове на ОПЕК биха били доволни от по-ниски цени на петрола в диапазона 60-70 долара. Това оплакване идва заедно с още едно: Рияд, под ръководството на министъра на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман, не се вслушва в опасенията на другите, а се опитва да сплаши всички дисидентски мнения.

Ключовата страна, която трябва да се наблюдава, не е Ангола, а Обединените арабски емирства, които наскоро спечелиха тежка кампания срещу Рияд, за да си осигурят по-високо ниво на производство в ОПЕК. Не мисля, че Абу Даби е приключил. По време на кампанията емиратските дипломати стигнаха дотам, че поставиха под въпрос стойността на членството в ОПЕК. Моето убеждение е, че тези брифинги са били по-скоро инструмент в кампанията за осигуряване на увеличение на квотите, отколкото реална заплаха. Но това показва, че вътре в картела не всичко е розово. ОАЕ не само разполагат с достатъчно свободен капацитет - изпомпват 3,1 млн. барела и вероятно могат да изпомпват 4 млн. барела - но и с чуждестранна подкрепа за инвестиране в нови петролни находища, които биха увеличили производствения капацитет до 5 млн. барела.

Напускането на Ангола увеличава вероятността Рияд да позволи на ОАЕ да добиват с течение на времето още повече петрол. Рисковете за ОПЕК започват от Луанда, но в крайна сметка завършват по-опасно в Абу Даби.

Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата "Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята."

Още по темата

Добивът на суров петрол в САЩ е достигнал нов рекорден връх

Петролът разшири ралито заради риска в Червено море