Директорът на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс се превърна в главния участник в усилията на САЩ да осигурят освобождаването на заложниците, държани от "Хамас", като използва десетилетните си контакти и способността си да се движи тихо в региона, за да се справи с една от най-сериозните външнополитически кризи на САЩ.
През последните седмици Бърнс - опитен бивш посланик на САЩ - се срещна с ръководителя на израелската шпионска агенция "Мосад" Давид Барнеа, както и с високопоставени служители от Катар и други регионални участници в усилията за освобождаване на десетки заложници, пленени от бойците на "Хамас" при нападението им срещу Израел на 7-ми октомври.
Според няколко регионални служители, които помолиха да не бъдат назовавани, тъй като става дума за частни въпроси, дипломацията на Бърнс, който владее и арабски език, бързо му е спечелила репутацията на ключов събеседник на САЩ в настоящата криза сред арабските правителства.
На практика той се е превърнал в един от най-добрите дипломати на САЩ, както и в техния най-виден шпионин. Това се случва наред с многобройните пътувания в региона на държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на отбраната Лойд Остин и дори на президента Джо Байдън.
Бърнс е работил в тясно сътрудничество с Барнеа, негов колега, началник на разузнаването, и е играл основна роля в преговорите за по-ранно спиране на сраженията в Газа, като е работил заедно с координатора на Белия дом за Близкия изток Брет МакГърк и други, твърдят хората. През последните дни Бърнс се срещна със семействата на американските заложници, държани в Газа, подчертавайки своята продължаваща роля в процеса, дори когато преговорите са в застой, каза един от хората.
Говорителите на Съвета за национална сигурност към Белия дом отказаха да коментират ролята на Бърнс. От ЦРУ също отказаха коментар.
Известността на Бърнс се дължи отчасти на необходимостта, като се има предвид мощната роля, която разузнавателните служби играят в Израел и останалата част от Близкия изток. Американски служители, които са помолили да не бъдат назовавани, обсъждайки вътрешната динамика на администрацията, посочват, че Блинкен и Остин са участвали в решаваща дипломация, която се стреми да оформи естеството на конфликта - както и да мисли за това какво ще се случи след края на сраженията.
Но Бърнс има уникални качества, които са допринесли за неговата известност. Първо, това е неговият уникален опит като бивш посланик на САЩ и висш служител на Държавния департамент. И за разлика от Блинкен или Остин, на Бърнс не му се налага да обявява графика си, да води репортери по време на пътуванията си или да провежда пресконференции. Тази способност да се движи тихо го прави уникално подходящ за сложната динамика на Близкия изток, където регионалните участници предпочитат да запазят поверителността на разговорите си.
"Упълномощеният директор на ЦРУ, особено този, който лично познава събеседниците си, е уникално подготвен за разузнавателна дипломация", казва Тед Сингър, 35-годишен ветеран от тайната служба на ЦРУ, който е бил началник на станция в четири столици в Близкия изток. "Посланията могат да бъдат предадени дискретно и да пресекат дипломната работа и публичните пози."
Бърнс се опира на все по-важната роля, която директорите на ЦРУ играят във външната политика на САЩ. Един от предшествениците на Бърнс, Майкъл Помпео, наблюдаваше контактите на бившия президент Доналд Тръмп със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Джордж Тенет, директор на ЦРУ при бившия президент Бил Клинтън, изигра подобна роля в близкоизточния мирен процес.
Сега Бърнс се е заел с тази работа на ново ниво. Откакто стана директор на ЦРУ през 2021 г., той участва активно в почти всяка голяма външнополитическа криза. Той пътува до Русия в навечерието на инвазията ѝ в Украйна, за да отправи предупреждение към най-близкото обкръжение на президента Владимир Путин. Съобщава се, че е провел среща с фактическия лидер на талибаните, докато афганистанското правителство се сриваше. И е посетил Китай, когато напрежението е било високо.
"Има дълга история на президенти и от двете партии, които използват висши служители на ЦРУ за провеждане на външна политика", казва Майкъл Морел, бивш изпълняващ длъжността директор на агенцията. "Президентите често имат късмета да разполагат с директори на ЦРУ с дипломатически умения и би било глупаво да не ги използват. Такъв със сигурност е случаят с директор Бърнс."
Ролята на шефа на ЦРУ е и функция на доверието на Байдън в Бърнс, когото той издигна до статут на служител в кабинета през юли.
"Бил винаги ми е давал ясни, директни анализи, които поставят на първо място безопасността и сигурността на американския народ, отразявайки неразделната роля, която ЦРУ играе при вземането на решения в областта на националната ни сигурност в този критичен момент", каза Байдън в изявление по онова време.
Бърнс има десетилетия опит в настоящата си задача в Близкия изток. През 2013 г. статия в The Atlantic го описва като "тайното дипломатическо оръжие на Белия дом" и отбелязва, че тогавашният съветник по националната сигурност Колин Пауъл го поставя начело на близкоизточната политика през 1987 г. - на 32-годишна възраст. Той също така е ключов архитект на ядреното споразумение с Иран, което се осъществи през 2016 г.
И е предполагал, че шпионажът и дипломацията имат много общо помежду си. Бърнс каза на Морел в подкаст от 2019 г., че дипломацията е "форма на разузнаване".
"Често тя е тихо начинание", каза той в подкаста. "Тя действа по задните канали, извън полезрението и съзнанието."