Българският книжен пазар е много хаотичен. Това каза Теодора Димова, писател и издател, в сутришното предаване на Bloomberg TV Bulgaria. Според нея, ако искаш да живееш от писателския труд в България, трябва да пишеш криминални романи, а най-благодатните читатели, са „истински живеещите в приказките“. По думите й, липсата на финансиране на читалищата е голямата грешка на управниците днес, защото така се унищожава „центърът на културата в малките градове“.
Това, което ни пречи най-много, според Димова, е агресивното невежество, в което живеем, при това демонстрирано с огромно самочувствие. „То е не само в образователната система, но и в политиката“.
„Съвременната култура се развива, въпреки държавата. Пренебрежителното отношение на политиците е това, което тежи“, сподели писателката.
Тя каза, че не се чувства обидена като автор, но в нито едно правителство досега, за последните 25 години, културата не е бил приоритет: „На нея се гледа като на нещо абсолютно излишно и това, което ме кара да продължавам напред, е интересът на читателите“.
По думите й е факт, че „парите винаги не достигат“, но това, което е особено важно, е да се мисли за читалищата в провинцията: „Те бяха своеобразен център на книжнина и на срещи с читатели“.
В момента съществуват и възможности за финансиране на преводи и издаване на българска литература на чужди езици, което е добрата новина на българския книжен пазар. Според Димова е хубаво, че „у хората съществува стремежа към книгата“.
„Много съм скептична към тези, които казват, че младите хора не четат. Това е едно обобщение, което на мен ми се струва невярно“.
Димова цитира изследване на Александър Кьосев, което показа, че най-малко четат хората над 60 години: „Точно обратното на това, което се мисли. Четящите хора винаги са малко, 7-8 до 10% процента. Но тези, които четат, четат много и са изключително взискателни, активни и сериозни хора“.
„Българинът, въпреки всичко, е склонен да дава пари за книги“. Писателката сподели, че е впечатлена от „това, което видяхме на панаира на книгата“: „Сякаш за пръв път видях толкова бълбукащ, клокочещ панаир на книгата. Хората купуват, интересуват се от книги и това, че изникват все нови и нови книжарници, както големи, така и малки, също е показателно“.
Авторът се съгласи, че цената на книгата се е замразила през последните 5-6 години и добави, че „ако човек реши да живее от писане, трябва да пише криминални романи, да разчита на вкуса на масовата публика“.
„Много е опасно човек да разчита книгите да го поддържат, но интересът към съвременната българска литература е действителен и нараства. Хората имат нужда от съвременни автори“.
Димова направи и паралел между книгоиздаването преди 1990 и сега. „Тогава имаше цензура, книги нямаше и единствено имахме достъп до руската книжарница. Когато се появяваше нова книга, всички знаехме, чакахме я и се редяхме на опашки. Сега е обратното. Сега сме зарити с книги и читателят е изгубен. Не знае към коя книга да посегне. А и медиите отделят много малко време на литературната критика. И проблемът не е в това, че липсват литературни критици“.
Българският книжен пазар е много хаотичен и няма литературни гидове към този литературен пазар, каза писателката. Тя заключи, че „най-важният урок е да не допускаме да ни се преподават повече „ороци“, като направи препратка към последната си книга със събрани есета: „Ороци“ .
Чуйте още: