ЕС постигна сделка за фискалните правила и постепенно намаляване на дълга

Фискалните правила, които обвързват еклектичните икономики на еврозоната, имат за цел да намалят дефицитите и да ограничат размера на дълга, който правителствата могат да натрупат

10:05 | 21 декември 2023

Автор: Хорхе Валево, Камил Ковалче

Снимка: Bloomberg L.P.

Ръководителите на финансовите служби на Европейския съюз приключиха месеците на спорове относно фискалната строгост и постигнаха съгласие по нови правила. Те трябва да ограничат дълга и да определят способността на блока да инвестира в ключови сектори като отбраната за години напред.

В крайна сметка единодушното споразумение между 27-те държави членки беше постигнато по време на видеоконференция, продължила по-малко от два часа, с което приключиха преговорите, започнали непосредствено преди пандемията от Covid.

Споразумението от сряда въвежда по-голяма гъвкавост за фискални корекции, а Берлин успя да въведе предпазни мерки, които да гарантират общото намаляване на дълга и изграждането на буфери за поемане на бъдещи сътресения.

Преразглеждането има за цел също така да даде на столиците по-голяма възможност да определят начина, по който ограничават публичните финанси, като същевременно се подобрява прилагането на ограниченията. Въпреки това целта за опростяване на бюджетния надзор се оказа непостижима, тъй като окончателният компромис принуди преговарящите да добавят искания от всеки лагер.

Фискалните правила, които обвързват еклектичните икономики на еврозоната, имат за цел да намалят дефицитите и да ограничат размера на дълга, който правителствата могат да натрупат. Старите правила бяха спрени, за да се даде свобода за повече разходи по време на пандемията и енергийната криза, и се смятат за остарели.

Брутен държавен дълг |

"Правилата са по-реалистични, отговарят на действителността след пандемията и включват уроците, извлечени от голямата финансова криза", заяви испанският министър на икономиката Надя Калвино на пресконференция след постигането на споразумението. Нейната страна е ротационен председател на ЕС и води преговорите.

Усилията за постигане на съгласие по новата рамка разкриха различията между настъпателно настроените страни, водени от Германия, която призова за строги цели за намаляване на дълга, и тези, водени от Франция и Италия, които са загрижени за необходимостта от финансиране на отбранителната и цифровата индустрия, както и на прехода към екологично ориентирани технологии.

След месеци на технически дискусии, водени от Испания, Париж и Берлин разрешиха оставащите различия между двете най-големи икономики в ЕС късно във вторник със сделка, кяото според тях е основата за по-широкообхватното споразумение.

"Тези правила ще гарантират финансова стабилност и стабилни публични финанси навсякъде в Европа през следващите години", заяви френският министър на финансите Бруно Льо Мер във видеоклип, публикуван в социалната медия X. "За първи път от 30 години насам този пакт за стабилност признава значението на инвестициите и структурните реформи."

Италианският министър Джанкарло Джорджети, който миналата седмица изрази съмнения, че може да бъде постигнато споразумение, заяви в изявление, че новата рамка е по-реалистична и я нарече положително развитие.

Новите фискални правила на ЕС в цифри:

Страните с дълг над 90% от брутния вътрешен продукт (БВП) трябва да го намалят с 1 процентен пункт от БВП по време на периода на корекция; страните с дълг между 60% и 90% ще трябва да положат половината от това усилие

Държавите членки ще трябва да създадат фискален буфер от 1,5% от БВП под задължителния праг от 3%; за да се изгради този буфер, годишната корекция трябва да бъде в размер на 0,4% от БВП, която може да бъде намаленаа до 0,25% от БВП в случай на удължаване на периода на корекция

Правителствата ще могат да се отклоняват от плана за нетните разходи с 0,3% от БВП годишно и с общо 0,6% от БВП през периода на наблюдение.

Страните ще могат да удължат периода на корекция от четири на седем години, като използват инвестиции и реформи, включени в техните планове за възстановяване от Covid.

За държавите, които нарушават правилата за дефицита и трябва да полагат годишни фискални усилия в размер на половин пункт от БВП, увеличените лихвени плащания ще бъдат изключени от изчисленията през 2025-27 г.

Праговете от 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга се запазват.

На видеоконференцията в сряда финансовите министри трябваше да финализират нерешените въпроси, които включваха ключов показател, основан на нетните разходи, предназначен да следи дали националните икономики са устойчиви.

До последния момент държавите членки не постигнаха съгласие и по отношение на темпото, с което дефицитът трябва да се понижи до 1,5% от брутния вътрешен продукт, с цел да се създаде фискален буфер под прага от 3%.

Новите фискални правила ще предоставят на държавите членки известна свобода на действие по отношение на военните разходи, тъй като нахлуването на Русия в Украйна изведе отбраната на първо място в списъка с приоритети. Чрез инвестиране в общите приоритети на ЕС, включително екологичния преход и цифровата и отбранителната промишленост, периодът, през който дадена страна трябва да балансира публичните си сметки, може да бъде удължен от четири на седем години.

Старите правила трябва да бъдат възстановени през януари и ако не бъдат променени, ще се върнат по-строгите ограничения за дълга, които някои правителства трудно могат да преглътнат. Министрите искаха да постигнат политическо споразумение преди края на годината, за да имат време да приключат законодателната реформа до пролетта - преди изборите за Европейски парламент през юни - за да може тя да бъде въведена за следващия бюджетен цикъл.

Преговарящите от основните институции на ЕС ще уточнят последните детайли на новата рамка за икономическо управление, преди тя да бъде подложена на гласуване в Европейския парламент.

Етикети