Когато през 2016 г. съсобственикът на една от най-старите частни банки в Германия дискретно е лобирал пред Олаф Шолц по данъчен въпрос, той е бил напълно наясно с рисковете за германския политик, пише Рула Халаф, редактор, за Financial Times.
"Не искам по никакъв начин да го опозоря", отбелязва в дневника си през октомври 2016 г. Кристиан Олеариус, председател на MM Warburg.
По това време Шолц е бил кмет на Хамбург и Олеариус се е срещнал с него, за да го помоли за опрощаване на данъци, според обвинителния акт срещу банкера, видян от Financial Times.
И все пак, при всичките му усилия да предпази Шолц, дневниците на банкера се оказват политически взривоопасни за германския канцлер. Иззети от прокурорите и цитирани подробно в делото срещу Олеариус за данъчни престъпления, те представляват писмен запис на срещи, за които Шолц настоява, че не си спомня.
Съдебният процес, който започна през септември в Бон и ще продължи до следващата година, може да разкрие още компрометиращи подробности, тъй като канцлерът се бори с коалиционните борби, ниската обществена подкрепа и влошаващата се икономика в европейската сила.
Обвинителният акт срещу Олеариус, съдържащ 371 страници, споменава канцлера 28 пъти. Прокурорите посочват също, че 81-годишният банкер е направил дарение от 13 000 евро на партията на Шолц по време на лобистката си кампания. Няколко седмици след две срещи между Олеариус и Шолц в края на 2016 г. данъчната служба на Хамбург внезапно променя становището си и се отказва от иск за 47 млн. евро, които Варбург е трябвало да плати.
Шолц многократно е заявявал, че не си спомня какво е обсъждал с Олеариус. Той е категоричен, че изобщо не се е намесвал в решението на градската данъчна служба в полза на банката.
Говорител на кабинета на германския канцлер отказа коментар.
Прокурорите от Кьолн, които два пъти нахлуха в данъчната служба на Хамбург, заявиха, че няма достатъчно доказателства, за да посочат Шолц като заподозрян в разследването си по въпроса. Вместо това те се насочват към висш данъчен служител, който е отговарял за работата с Варбург и е бил отговорен за облекчаващите решения.
Въпреки това редица червени сигнали, сред които последователността на събитията, липсващите документи и неточното публично изявление на хамбургските власти, пораждат съмнения относно това какво наистина се е случило зад кулисите.
Когато Олеариус лично изложил доводите си пред Шолц, политикът "слушал внимателно и задавал умни въпроси", пише банкерът в дневника си. Той отбелязва също, че Шолц "не обещал нищо" и "не посочил дали и как може да действа". Шолц обаче му казал, че "очаква" банкерът да продължи да поддържа връзка по въпроса за данъците, като го уверил, че вратата му е винаги отворена.
По време на втората среща Олеариус предал на Шолц проектодокумент, в който били изложени аргументите на банката, според дневника. Няколко дни по-късно Шолц му се обадил и предложил да изпрати документа на финансовия сенатор на Хамбург, без да добавя допълнителни лични коментари.
Олеариус направи това, а впоследствие финансовият сенатор препрати документа на служителите, работещи по случая. В ръкописна бележка, която е открита от прокурорите, финансовият сенатор поискал актуална информация за "състоянието на нещата".
Няколко дни по-късно данъчната служба променя становището си в полза на Варбург, като се отказва от иска си за 47 млн. евро, които преди това е определила като незаконно възстановяване на данъци, получени от банката. Според обвинителния акт финансовият сенатор, с когото Шолц е предложил да се свърже, е бил информиран за решението.
"Съвсем ясно е, че един богат банкер успешно е повлиял на вземането на публични решения в своя полза", каза Герхард Шик, бивш депутат от Зелените и ръководител на Finanzwende, лобистка група за финансова реформа, като добави, че по-късно политиците също са се опитали да провалят разследванията по въпроса.
"Това, което е заложено на карта тук, е един много фундаментален принцип: върховенството на закона в едно демократично общество." Огромните пропуски в паметта на Шолц са "неправдоподобни", добави той.
Това, което прави скандала особено токсичен, е фактът, че възстановяването на данъци, за което Хамбург е променил решението си, е свързано със спорни сделки за размяна на акции, наречени cum-ex. Наречени на латинския термин за "с" и "без", тези транзакции използват конструктивен недостатък в германския данъчен кодекс. Участниците, сред които и Варбург, са измамили данъчните власти да възстановят данък върху дивидентите, който никога не е бил плащан.
Олеариус твърди, че е смятал сделките за законни. Той отрича да е извършил каквото и да било нарушение и досега не е разглеждал взаимодействието си с Шолц в съда.
Очевидната му лобистка кампания в крайна сметка не се е изплатила. Той и Варбург губят редица съдебни дела, включително във Федералния съд, който постановява, че cum-ex е схема за данъчни измами. От началото на 2020 г. насам Варбург е върнал общо 250 млн. евро на данъчните власти. В изявление на своя уебсайт банката призна, че "данъчните оценки на cum-ex сделките от страна на групата Warburg се оказаха погрешни".
Cum-ex се превърна в пълноценен политически скандал от 2021 г. насам, когато стана ясно, че хамбургските власти не са разкрили срещите между Шолц и Олеариус. Запитани през 2019 г. от твърдолявата партия Die Linke в парламента на градската провинция дали е имало разговори между сената и банката по данъчния въпрос и дали Шолц може да е участвал, местните власти отговориха: "Не".
По това време Шолц вече е преминал на поста министър на финансите в миналото правителство, ръководено от Ангела Меркел. През 2021 г. той беше избран за канцлер.
Запитан за подвеждащия отговор, сенатът на Хамбург заяви пред FT, че "не е правил неточни изявления", като се аргументира, че въпросите са имали тесен фокус.
"Правителството на Хамбург така и не предостави убедително обяснение за грешния отговор", заяви Фабио Де Маси, бивш депутат от Die Linke и активист в борбата с корупцията.
"В този случай са нарушени всички граници", заяви Де Маси пред FT, като добави, че "никой гражданин няма право да се пазари за данъчната си сметка с политиците, още повече ако става въпрос за плячка от данъчна измама".
В дневниците на банкера се очертава, че дори данъчният служител, който е отговарял за въпроса, е препоръчал на банката "да потърси политическа подкрепа" през лятото на 2016 г. Олеариус също така описва как бивш високопоставен хамбургски политик и социалдемократ, който е станал платен съветник на Варбург, се е свързал с Шолц преди срещите на банкера с кмета.
Според дневниците след това съветникът е казал на Олеариус, че "(Шолц) проучва въпроса". След решението за данъците през 2016 г. съветникът казал на Олеариус, че той е отчасти отговорен за положителния обрат.
През 2017 г. Хамбург посочва, че е готов да се откаже от още едно данъчно вземане срещу Варбург в размер на 57 млн. евро. Това беше предотвратено в последния момент с рядка намеса на финансовото министерство в Берлин. По-късно федералното правителство отхвърли и сделка между данъчната служба на Хамбург и Варбург, която щеше да намали общата сума на данъчните му задължения със 124 млн. евро.
В продължение на няколко години данъчната служба на Хамбург е била "подозрително склонна да вземе предвид интересите на MM Warburg при вземането на решения", твърдят прокурорите от Кьолн в отделни документи, с които се е запознала FT. Те също така посочват, че Олеариус е изброил няколко лица в ръкописни бележки, на които е трябвало да се благодари след решението. Този списък включва Шолц, плюс отметка зад името му.
След като нахлуват в данъчната служба на Хамбург, прокурорите с изненада откриват подозрителен недостиг на електронна кореспонденция по случая "Варбург" между служители. "За данъчен проблем с такъв обхват и взривоопасна сила би трябвало да се очакват значително повече документи и кореспонденция", отбелязват те.
Те забелязват и други очевидни несъответствия: макар да има малко имейли за cum-ex и Warburg, са проведени редица срещи по темата, както показват записите в дневника. Всичко това, както и други косвени доказателства, биха могли да насочат към "избирателно изтриване" на данни преди обиска, твърдят прокурорите.
Опозиционните християндемократи искат да разследват събитията в Хамбург в рамките на парламентарно разследване. Но правителството на Шолц отхвърли предложението за създаване на специална комисия по процедурни причини и сега опозицията е подала жалба до Конституционния съд.
"Един от ключовите въпроси е дали е имало политическа намеса във вземането на решения от данъчните власти в Хамбург, а друг е доверието в канцлера", заяви Матиас Хауер, консервативен депутат, готов да оглави потенциалното парламентарно разследване. "Шолц потенциално е дал неточни сведения пред обществеността и пред парламента."