Време ли е да променим начина, по който говорим за целта от 1,5 градуса

Що се отнася до общата цел за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий, в навечерието на конференцията COP28 в Дубай имаше само една приемлива тема за разговор.

"Трябва да покажем, че международната общност може да постигне резултати, и да изпратим ясен сигнал, че 1,5 е постижима", заяви на 30-ти октомври председателят на COP28 Султан Ал Джабер. На Форума New Economy на Bloomberg на 9-ти ноември американският пратеник по въпросите на климата Джон Кери определи COP28 като "решаваща за откриването на възможност да се запази 1,5 градуса". Седмица по-късно Европейският парламент изготви резолюция в подкрепа на утрояването на възобновяемата енергия до 2030 г. и бързото спиране на изкопаемите горива, за да се "запази 1,5 градуса по Целзий в рамките на възможното".

Още по темата

Шеф на петролен гигант ще ръководи срещата за климата COP28. Това не е шега

Всички тези призиви опровергават една неприятна истина: планетата вече е с 1,2 градуса по-топла в сравнение с прединдустриалната епоха и може да надхвърли 1,5 градуса в рамките на десетилетие. Джеймс Хансен, бивш учен от НАСА, който през 1988 г. свидетелства пред Конгреса за глобалното затопляне, наскоро каза, че целта от 1,5 градуса по Целзий е мъртва. Въпреки че някои от тях ще го направят само на четири очи, все повече учени и експерти по политиките се съгласяват с това.

В по-голямата си част разминаването между това, как длъжностните лица обсъждат целта от 1,5 градуса по Целзий, и възможността за достигането ѝ е характеристика, а не грешка. Наблюдателите на климатичните разговори казват, че посланията са част от изчислена стратегия, която е работила и преди, за да мотивира правителствата и бизнеса да предприемат действия в областта на климата. Но в момента, когато човечеството приключва най-топлата година в историята си, си струва да се запитаме дали стратегията все още работи и какво може да се загуби, ако продължим да я приемаме.

Преди 1,5 градуса по Целзий имаше 2 градуса по Целзий. През 1995 г. Междуправителствената експертна група по изменение на климата публикува първата част от своя Втори доклад за оценка, в който предупреждава, че удвояването на въглеродния диоксид в атмосферата може да доведе до затопляне на планетата с между 1,5 и 4,5 градуса по Целзий, като най-добрата оценка е 2,5 градуса по Целзий. На следващата година Европейският съюз започна да настоява за цел от 2 градуса по Целзий - "защото тя е по-голяма от едно и по-малка от три", шегува се Дейвид Виктор, професор по иновации и публична политика, който изучава декарбонизацията в Калифорнийския университет в Сан Диего.

До COP15 през 2009 г. научните изследвания започнаха да изясняват опасността от повишаване на средната глобална температура до 2 градуса; участниците в конференцията се съгласиха да се стремят към "под 2 градуса по Целзий". Година по-късно в официалната декларация от COP16 се споменава "необходимостта да се обмисли" 1,5 градуса като по-силна "дългосрочна глобална цел".

Още по темата

COP28 приключи с първата сделка за постепенно отказване от изкопаемите горива

След това през 2015 г. беше подписано Парижкото споразумение, в което около 200 държави се съгласиха да ограничат затоплянето до значително под 2 градуса , като "1,5 градуса е нещо като високо амбициозна цел", казва Кейт Марвел, старши климатолог в организацията с нестопанска цел Project Drawdown. Оттогава 1,5 градуса се превърна в синоним на споразумението, а включването му се разглеждаше като голяма победа за малките островни държави и други уязвими страни. Смяташе се, че това ще бъде "мотивиращо", казва Марвел. "Трябва да имаме цел, към която да се стремим."

Имаше само един проблем. Малцина от политиците, а и никой от широката общественост, не знаеше как изглежда светът с 1,5 градуса по Целзий, какво ще е необходимо, за да се стигне до него, и дали разликата между 1,5 и 2 градуса по Целзий е наистина значителна. Затова страните по Парижкото споразумение поискаха от Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) да направи проучване.

В резултат на това през октомври 2018 г. беше публикуван доклад, в който за първи път се описват рисковете от допълнително затопляне с половин градус. Докладът показа, че в един свят с 1,5 °C ще има много по-малко екстремни горещини, наводнения и горски пожари, отколкото в свят с 2 °C. До 2100 г. средното глобално морско равнище може да се покачи с около 0,1 метра по-малко, което ще изложи на риск до 10 милиона души по-малко. Разбира се, 1,5 градуса в никакъв случай не е "безопасна" - сбогувайте се с повечето коралови рифове - но в доклада ясно се посочва, че тя би била много по-добра от алтернативата с 2 градуса.

Практически за една нощ 1,5 градуса по Целзий се превърна в лозунг за всички - от младежки активисти за климата до развиващи се страни, които го използваха, за да подчертаят необходимостта от по-широки и по-бързи действия в областта на климата.

Още по темата

На COP 28 за пръв път се чу гласът на малките островни страни, които потъват

"Когато излезе докладът за 1,5, имаше известна доза " лудост", казва Саманта Грос, директор на Инициативата за енергийна сигурност и климат в института Брукингс. "Знаете: О, Боже мой, Боже мой, какво ще правим?"

Но сериозното възприемане на 1,5 градуса добавя тежест и към възможността да го пропуснем, а тази тежест може да бъде демотивираща, дори плашеща: ако надвишим 1,5 градуса, може и да се откажем от надеждата. "Чувате хора да говорят по този начин. Точно тук според мен става не само разсейващо, но и опасно", казва Робърт Коп, професор по наука за климата в университета Рутгерс.

"Не е като при 1,51 градуса да се случва нещо магическо, което не се е случвало при 1,49", казва Зик Хаусфатер, климатолог от изследователската организация с нестопанска цел Berkeley Earth. "Реториката около "1,5, за да останем живи" го изтъква като праг с климатично значение по начин, който не е особено добре подкрепен от науката."

Технически погледнато, целта от 1,5 градуса все още не е мъртва: Достоверни компютърни модели показват, че все още има начин да се ограничат температурите до този праг. Гавин Шмидт, директор на Института за космически изследвания "Годард" на НАСА, описва целта като "не недостижима поради физиката". Марвел от Project Drawdown характеризира 1,5 като "все още възможна, но в много голяма степен на ръба на живота".

Колко точно е възможно, зависи и от това кой от двата пътя се обсъжда.

Първият път, при който повишаването на температурата достига 1,5 градуса и се задържа там, е толкова тесен, толкова стръмен и толкова бързо ерозиращ, че шансовете да го достигнем са "много малки", признава Шмид. "Като нула." Робин Ламбол, научен сътрудник в Имперския колеж в Лондон, казва само, че "количеството политическа воля, което се проявява в момента, не дава надежда, че тя действително ще бъде постигната".

При другия вариант температурите ще се повишат с повече от 1,5 градуса, но по-късно през века ще се понижат, тъй като природата и технологиите ще намалят повече емисиите. Това е така нареченият сценарий на "превишаване". В този случай има още по-малко консенсус за това какво е възможно. Ламбол казва, че "1,5 градуса до края на века е много по-вероятно", докато Шмид все още не смята, че това ще се случи.

И двата пътя към целта са свързани с едни и същи контролни точки. Всяка страна ще трябва да сведе емисиите си до нула колкото е възможно по-скоро, което означава много по-голям капацитет за възобновяема енергия, много по-малка зависимост от изкопаеми горива и бързо разширяване на технологиите за изкуствено отстраняване на въглерод, които да допълнят естествените средства за отстраняване на въглерод като дърветата. Приемането на превишаването или поне използването му за оправдаване на по-бавното постепенно спиране на използването на въглища, нефт и газ обаче рискува да доведе до обратен ефект, като забави действията в областта на климата и осигури още по-топло и опасно бъдеще.

А шансовете вече са големи. Миналия месец програмата на ООН за околната среда определи шансовете за постигане на целта без превишаване на допустимите стойности на едва 14%. В доклад от 2021 г. учените от IPCC стигнаха до заключението, че дори страните да постигнат възможно най-драстичното намаляване на емисиите, "по-вероятно е да не се стигне до превишаване на 1,5C през следващите десетилетия, преди температурите да се понижат отново.

"Смятам, че 1,5 градуса са все по-малко полезни, тъй като става все по-трудно", казва Ламбол и добавя, че в научните статии все по-често се споменава 1,7 градуса.

Ако бъдем по-честни по отношение на целта от 1,5 градуса, това може да помогне на обществеността да разбере по-добре сегашното състояние на затоплянето и да се подготви за това, което предстои. Но защитниците на климата казват, че има опасения, че това парадоксално може да намали чувството за спешност.

"Политическите последици от това да кажем, че 1,5 градуса не е осъществимо - тези политически последици са големи", казва Виктор. "Така че никой не иска да поеме удара."

Надпис "Обединете се. Действайте. Deliver" в Синята зона преди конференцията за климата COP28 в Експо Сити в Дубай на 29-ти ноември. Фотограф: Холи Адамс/Bloomberg

По време на COP28 в Дубай темата за 1,5 градуса ще бе на преден план - отчасти защото тази година ни предложи отрезвяващ поглед към нея. По данни на ООН до началото на ноември 2023 г. е имало повече от 80 дни с температури с поне 1,5 градуса над прединдустриалните нива, както и ефекти от втори порядък, които включват смъртоносни горски пожари, опустошителни наводнения и историческа суша. След рекордно горещия септември Хаусфатер нарича жегата " стряскащо полудяла".

"Вече сме несигурни, а все още не сме достигнали 1,5 градуса по Целзий", казва Рейчъл Клитъс, политически директор на програмата за климат и енергетика на Съюза на загрижените учени с нестопанска цел.

На COP28 ще се проведе и първият "глобален преглед" - строг преглед на това как усилията за борба с изменението на климата на национално равнище се справят с целите от Париж. Процесът, който има за цел да предостави информация за следващия кръг от национални ангажименти в областта на климата, които трябва да бъдат изпълнени през 2025 г., със сигурност ще покаже колко малко държави действат толкова бързо или агресивно, колкото е необходимо, за да се запази реалността на 1,5 градуса.

Това, което обаче няма да направи анализът, е да сравни този ограничен напредък с това, което би могло да се случи без Парижкото споразумение. Може би най-голямата ирония на изказването за 1,5 градуса е, че като определя толкова ясно напредъка, който все още е необходим, то може да допринесе за погрешното схващане, че все още не е постигнат никакъв напредък.

Още през 2015 г., точно преди сключването на Парижкото споразумение, ООН изчисли, че дори ако бъдат постигнати най-амбициозните цели за климата на национално равнище, вероятността планетата да се затопли с между 3 и 3,5 градуса по Целзий до 2100 г. е 66%. През същата година в доклада на MIT "Energy and Climate Outlook" се очакваше затопляне от 3,1 до 5,2 градуса до края на века.

Миналата седмица ООН публикува последната версия на същия доклад. В него се посочва, че ако бъдат постигнати всички цели на национално равнище, до 2100 г. светът вероятно ще се затопли с между 2,5 и 2,9 градуса по Целзий. "Това е огромна промяна", казва Грос. "Дали това е всичко, което искаме? Не, но дали е по-добро? Да, по дяволите."

Още по темата

Олаф Шолц и Мохамед бин Салман ще участват в преговорите на COP28