Фосилните горива, които отделят най-много въглеродни емисии, продължават да бъдат сред най-евтините на пазарите. На този фон всеки друг вид соларни и вятърни източници на енергия остават нерентабилни. Това коментира в „Бизнес старт“ брокерът на въглеродни емисии Кирил Джабаров. Той отбеляза обаче, че споразумението в Париж за климатичните промени е голям успех и се очаква раздвижване на пазара на емисии, след създаване на нови инструменти или усъвършенстване на старите.
"Всички сме наясно, че имаме една планета и трябва да се грижим за нея. Като цяло конференцията в Париж бе голям успех“, каза Джабаров.
„Преди започването й, имаше големи съмнения, дали ще успее да се постигне договорка. Но тя стана факт, буквално в последните минути“.
„Основното противопоставяне бе между страните от BRICS, развиващите се държави, и развитите държави, Северна Америка и Европа“, уточни експертът.
Джабаров припомни, че търговията с въглеродни емисии, приета с протокола от Киото, разделена на три фази: „Първата бе до 2007, втора – от 2007 до 2014 и в момента сме в третата фаза, която завършва през 2020“.
„Срещата в Париж трябваше да реши какво ще се случи след 2020“.
Джабаров обобщи, че протоколът от Киото, е определил три основни инструмента за търговия: „Единият е на база потребление на държавно ниво. Вторият бе свързан с частните корпорации, големи замърсители, които също получиха квоти и третият инструмент е свързан с компаниите, спестяващи вредни емисии, които инвестират във възобновяеми източници“.
На въпроса дали този пазар е сработил, експертът отговори утвърдително и заяви, че има няколко големи борси: „В Шанхай, Лос Анджелис и Франкфурт, на които се търгуват въглеродни емисии“.
„Най-търгуваният инструмент е за продажба на въглеродни емисии между компании“, каза Джабаров. „Следват инструментите за възобновяеми източници и най-трудно стават сделките между правителства, защото трябва да се разберат две държави“.
„През 2012 българското правителство успя да направи много успешна сделка с австрийското правителство и предполагам парите са инвестирани“, изтъкна експертът.
„Основна идея на Киото бе да се сложи таван на това колко емисии се изхвърлят, а в Париж поставената цел е реално да се намалят изхвърляните емисии. Трудно е да се предвиди точно какви инструменти ще се появят, защото има още четири години, в които решенията които се взеха на тази конференция, трябва да се облекат в законова рамка“.
По думите на специалиста „успехът на парижката конференция дойде от това, че развитите държави се съгласиха, че тези държави, които имат нужда от развитие, ще получават финансова подкрепа, защото голяма част от енергийния сектор в тези, развиващите се пазари, е още в 70-те години“.
Компромисът бе постигнат на база финансова помощ, обвързана с потребление. Експертът заяви, че все още е трудно да се каже как това ще се случва на практика, „защото самата финансова помощ трябва да бъде структурирана с някакви финансови инструменти“. Той каза, че, според него, ще се въведат още един или два финансови инструмента за търговия.
Към момента българските компании участват активно на пазара на въглеродни емисии, „предвид това, че производството в България не е много силно. Голяма част от компаниите продават емисиите си и финансират други свои начинания“, сподели Джабаров. Що се отнася до търговията на държавно ниво, той каза, че извън сделката с Австрия, има и други по-малки сделки с други държави.
Чуйте още: