За богатите в световен мащаб, които имат пари за укриване, отдавна е полезно да имат швейцарска компания на своя страна. С табелка, пощенска кутия и без служители.
Но подобно на банковата тайна преди повече от десетилетие, швейцарската индустрия на фиктивните дружества сега е изправена пред основна заплаха. В борбата си срещу прането на пари правителството разработва проектозакон, който ще принуди фирмите да декларират истинските си собственици, а адвокатите да говорят за съмнителни сделки.
Промените донякъде ще отговорят на международните критици на Швейцария, включително на правителството на САЩ и ОИСР, които от години твърдят, че страната не е в крак с по-силния световен натиск за ограничаване на укриването на данъци и спиране на потоците от мръсни пари. Въпреки традициите на дискретност и секретност, подкрепата за въвеждането на такива мащабни промени се увеличава.
"Банките са задължени да полагат дължимата грижа, защо да не са задължени и адвокатите?", казва Катя Вилар, професор по право в Женевския университет. "Някои адвокати, не всички, са злоупотребили с тази привилегия и затова законът се насочва към тях."
Според проучване на неправителствената организация "Public Eye" от 2021 г., при последното преброяване в Швейцария са били установени близо 33 000 фиктивни компании. Женева е водещата локация, като се предполага, че на всеки 37 граждани в кантона се пада по една фирма, чийто адрес е там.
Правителството насочва вниманието си към адвокатите, които помагат за създаването на дружества и закупуването на недвижими имоти за клиентите си, като към такива, които са изложени на особено висок риск да бъдат въвлечени в незаконна дейност. Ако новият закон бъде приет, той ще изисква от адвокатите да докладват на швейцарската служба за пране на пари за всички подозрителни финансови транзакции, с които се сблъскват. Лицата, които не спазват новия закон като цяло, са заплашени от глоби в размер до 500 000 швейцарски франка.
Но тъй като от години насам финансовият сектор не е подложен на същите мерки за борба с изпирането на пари, правната индустрия се готви да отвърне на удара. Адвокатите твърдят, че проектозаконът е свръхзадължителен и неясен. Потенциална вратичка съществува във факта, че точният момент, в който адвокатът попада в обхвата на адвокатската тайна, не е дефиниран достатъчно ясно, казват те.
И вместо да се насочи само към сенчестите адвокати, това ще обхване и обичайните дейности в областта на правото на собственост и сливанията и придобиванията, твърди Мигел Урал, партньор в Lenz & Staehelin и председател на Женевската адвокатска колегия.
"Освен този неприемлив опит за нарушаване на професионалната тайна, предвиденото законодателство има толкова широк обхват на приложение, че корпоративните, търговските адвокати или адвокатите по недвижими имоти, които представляват много съществена част от работата на адвокатските кантори, ще се сблъскат с непоносимо количество нова, много сложна и отнемаща време работа по спазване на законодателството", казва Урал.
Асоциацията на швейцарските адвокати отказа да коментира, като заяви, че ще публикува становище.
Според Шахрам Дини, адвокат и председател на Надзорния съвет на женевските адвокати, правителството също така е подценило трудностите при въвеждането и прилагането на закона. Това е основният орган за правен надзор в града, но разполага с по-малко от 10 души персонал, които да контролират 2700-те женевски адвокати.
"Кантонът трябва да ни предостави средства: или контролът се извършва от нас и кантонът ни дава пари, или кантонът отказва и идва федерален инспектор, който прави това", казва той. "Това е избор между лошо и по-лошо."
Липсва яснота
Усилията на Швейцария са опит да се присъедини към глобалните усилия за затваряне на данъчните вратички и намаляване на прането на пари. Според Данъчната обсерватория на ЕС през последното десетилетие укриването на данъци в офшорни зони е намаляло три пъти. Предложеното от Европейския съюз правило за борба с фиктивните дружества има за цел да гарантира, че фирмите имат реална икономическа цел, въпреки че тази инициатива все още не е приета в страните от блока.
Дори основната надзорна комисия на швейцарския парламент не е доволна от предложения закон. Миналия месец тя излезе с изявление, в което се казва, че "обхватът на задължението за деклариране не е достатъчно ясен и повдига въпроси относно връзката му с разпоредбите на Наказателния кодекс относно професионалната тайна".
Когато през 2021 г. правителството направи първия опит за затягане на правилата, възраженията на многобройните юристи в швейцарския парламент помогнаха за провалянето на реформите. Този път правителството се опита да вземе предвид техните резерви и стесни първоначалния обхват на законопроекта до по-рискови дейности, включително правни консултации за създаване на дружества или закупуване на имот.
Дали това е достатъчно, за да бъде приета реформата, ще стане ясно, когато законодателите обсъждат законопроекта през следващата година.
Преди 15 години швейцарските банкери, които бяха свикнали с лекото регулиране, се оплакаха, че "обременителните" нови правила за съответствие ще ги направят по-малко конкурентоспособни. Адвокатите също ще трябва да свикнат да изискват повече от клиентите си, казва Вилар от Женевския университет.
"В началото банките казваха "ще загубим клиентите си", но вече свикнаха с това."