ЕБВР: Расте удовлетвореността от живота в посткомунистическите държави

Нов доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) показва генерално растящи нива на удовлетвореност от живота в бившия комунистически блок, въпреки че продължават притесненията относно корупционните практики и продължаващото рязко разделение на половете в трудовия пазар и бизнеса. Докладът е трети по ред под заглавие LiTS "Живот в преход", които ЕБВР провежда от 2006 насам, пише 4-traders.

Това са широкообхванти и детайлни проучвания, фокусиращи се върху вярванията, възприятията и нагласите на индивидите и домакинствата, предоставяща безценна вътрешна информация относно това как животът на хората се е повлиявал от промените след падането на комунистическия режим. В най-голямото проучване до момента, ЕБВР, съвместно със Световната банка, е направила допитване до 51 000 домакинства в 34 държави, основно "държави в преход" в Централна и Източна Европа, както и в Турция и, за целите на изследването, в по-проспериращи западни домакинства от Германия и Италия. За пръв път проучването обхваща и Кипър и Гърция. 

Допитването в Гърция показва как хората преживяват трудностите на икономическата криза и показва различните начини, по които те се справят с влиянието й, като предоставя вътрешен поглед върху техните очаквания за бъдещето.

В частта, визираща удовлетвореността от живота, проучването показва, че нивата на удовлетвореност са се повишили в сравнение с измерените през 2006 и 2010 и са се доближили до тези в държавите в Западна Европа. 

Отговорите на запитаните са показали повишена толерантност по отношение на етническите и сексуални малцинства от показаните през 2010, въпреки че все още са по-ниски от измерените в Германия и Италия. Докладът също така показва, че хората са станали по-малко толерантни по отношение на мигрантите. 

Нивото на удовлетвореност от живота в България е нараснало с 4 процентни пункта за шест години, коментира Investor.bg. 

Българите днес са малко по-доволни от живота си в сравнение с 2010, като тенденцията е по-изразена за групата със средни доходи. Въпреки това само 37% от българите са доволни от живота си през 2016 г. - процент, който е много по-нисък спрямо средното ниво в Югоизточна Европа и региона на преход (съответно 39% и 43%). 

В същото време 42% от българите смятат, че децата, родени днес, ще имат по-добър живот от сегашното поколение, което е с 10 процентни пункта под нивата от 2010 и е под средното ниво за региона на преход от 50%.

Само 15% от българите мислят, че икономическата ситуация в страната се е подобрила през 2016 в сравнение с преди 6 години, а 14% мислят същото за политическата ситуация, като това е около средното за Европа и по двата показателя - от 17%. 

Един на всеки петима българи вярва, че домакинството му живее по-добре през настоящата година, отколкото през 2010, а само един на четирима е доволен от личното си финансово положение.

Българите, които смятат, че нивата на корупция са се подобрили спрямо ситуацията преди 6 години, са само 9%. Според допълнителен анализ на данните около 10% от българските респонденти са заявили, че или те, или член на домакинството им са направили неофициално плащане или са даваил подарък при работа с публичната администрация през 12-те месеца преди проучването.

Интересно е да се отбележи, че на въпроса в какво трябва да се изразява борбата с корупцията около 40% от българите отговарят, че обикновените хора няма какво да направят по въпроса. Също висок процент – един на всеки трима, отказват да плащат подкупи, а според по-малко от 20% решението е корупцията да се съобщава в момента на случване.

Двама на всеки петима българи казват, че предпочитат пазарна икономика. В сравнение с Югоизточна Европа и Германия това е малко под средното ниво, но пък когато се погледне регионът на преход като цяло или Италия, българите явно предпочитат пазарната икономика доста повече от останалите.

Анкетираните от България смятат, че здравеопазването в страната е на доста ниско ниво и се нуждае от допълнително държавни средства (44%), като този процент е доста над средния за страните в преход (33%). Още бюджет българите искат за пенсиите (17%), за подпомагане на бедните (15%) и за инвестиции в образованието (14%).

Допълнителни резултати в изследването сочат, че повече от половината българи са готови на по-голям принос от своя страна, за да се подобри качеството на общественото здравеопазване, а други 43% са готови да помогнат, за да има по-добро образование в страната.

Като цяло хората от посткомунистическите страни от Източна Европа са по-щастливи от живота си, отколкото преди 10 години, сочи проучването. Според изследването „разликата в степента на щастие“ (happiness gap) между региона в преход и Западна Европа най-накрая се е затворила.

Въпреки сериозните негативни ефекти от глобалната финансова криза респондентите в региона на преход се чувстват по-оптимистично настроени за бъдещето си, отколкото западните си съседи.

Те обаче продължават да изпитват сериозни опасения около финансовото неравенство. „Данните от проучването показват, че хората в региона на прехода почти единодушно смятат, че разликата между богатите и бедните трябва да бъде стеснена – което е много повече отколкото през 2010“, пише главният икономист на ЕБВР Сергей Гюриев.

Отговорът на твърдението „Като цяло съм доволен от живота си в момента“ разкрива, че 10-те „най-щастливи“ страни са от Централна Азия, Централна Европа и Балтийските страни, докато Русия, Източна Европа и Кавказ и Югоизточна Европа са на дъното на индекса за щастие.

Гърция, която бе ударена особено силно от икономическата криза, е на последно място на скалата на щастието спрямо всички страни в изследването, следвана от Молдова, Украйна и Армения.

Като цяло хората в региона явно са най-щастливи от образователните стандарти в страните им и са най-недоволни от състоянието на местните пътища.

В доклада за първа година е включена Гърция, а заключението за страната е, че кризата е направила гърците най-нещастните европейски жители.

Гръцкото население е най-нещастното не само в Западна Европа, но и в сравнение с населението на бившите комунистически държави.

Данните показват, че над 92 на сто от гърците признават, че дълговата криза ги е засегнала, като 76 на сто от домакинствата са се сблъскали с намален доход заради намаляването на заплатите и пенсиите, със загуба на работни места, забавяне на заплащането и по-малко работни часове.

Само един на всеки 10 гърци е доволен от финансовото си състояние и едва 24 процента са удовлетворени от живота като цяло. За сравнение, този процент е 72 на сто в Германия и 42 процента в Италия. Този дял е 48% в посткомунистическите страни.

Най-тежки за гърците са мерките за икономии, изисквани от международните кредитори. Пенсиите, например, са се стопили с една трета от началото на кризата през 2009.

В същото време едва 16 на сто от анкетираните в Гърция смятат, че нещата ще се подобрят в следващите четири години в сравнение с 48% в посткомунистическите страни и 35 и 23 на сто съответно в Германия и Италия.

"Това е сигнал, че въпреки последните политически промени и опити за икономически реформи в страната, гърците не виждат положението им да се подобрява в обозримо бъдеще“, се посочва в доклада.

^{„Регионът на преход“ включва страните, в които ЕБВР има дейност в периода на проучването: Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Естония, Македония, Грузия, Унгария, Казахстан, Косово, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Монголия, Черна гора, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Таджикистан, Турция, Украйна и Узбекистан. Включени са също Кипър и Гърция, както и Чехия.}