Еврозоната няма да избегне първата рецесия след пандемията, тъй като икономиката ѝ се свива за второ поредно тримесечие през последните три месеца на годината, сочи проучване на Bloomberg сред анализатори.
Oчакваното свиване от 0,1% между септември и декември се сравнява с прогнозата на предишното проучване, според която производството ще остане непроменено. В началото на 2024 г. се прогнозира леко възстановяване.
"Съмняваме се, че сме в началото на подем", казва Йорг Ангеле, икономист в Bantleon Bank. "Насрещните ветрове остават силни, особено тези, произтичащи от масовото повишаване на лихвените проценти."
Слабостта се дължи на най-голямата европейска икономика - Германия, която се опитва да се отърси от производствения си спад. Засегната от бюджетната криза и слабото световно търсене, страната се очаква да отбележи спад от 0,2% през четвъртото тримесечие - повече от първоначално прогнозираното свиване от 0,1%.
Резултатите от проучването са в противоречие с ноемврийската прогноза на Европейската комисия, която предвижда 20-членната еврозона да се върне към растеж през това тримесечие, подпомогната от рязкото намаляване на инфлацията и стабилния пазар на труда.
Данните на Евростат от четвъртък обясняват неотдавнашната слабост на региона с промените в запасите, като показват, че потреблението на домакинствата остава силно. Свиването на промишленото производство обаче напомни за трайната слабост на региона.
Макар че основният насрещен вятър идва от по-строгата парична политика, неотдавнашното забавяне на ръста на потребителските цени изненада както пазарите, така и политиците, което доведе до залози за намаляване на лихвите от страна на Европейската централна банка още през пролетта.
Икономистите понижиха прогнозите си за инфлацията до септември 2024 г. Но тримесечните прогнози бяха повишени след този период и не предвиждат намаляване на ръста на цените до целта на ЕЦБ от 2% през периода, обхванат от проучването.