Каква сделка за климата е най-вероятно да бъде постигната на срещата на върха, чийто домакин е третият по големина нетен износител на петрол в света? Такова, което увеличава приходите на петролните компании.
Звучи като лоша шега. Все пак Хартата за декарбонизация на нефта и газа, представена на срещата на върха на ООН COP28 в Дубай през уикенда, се смята за един от най-съществените пактове, излезли от конференцията досега.
Споразумението включва повечето от традиционните западни големи петролни компании, както и държавните производители от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които произвеждат около 40% от световния добив на петрол. Най-важната част от споразумението е обещанието за борба с милионите тонове метан, които се изпомпват в атмосферата чрез течове в петролни и газови находища и факели, изгарящи излишния газ.
Участниците в кампанията с право ще се оплакват, че ангажиментите не могат да бъдат изпълнени, което прави сделката малко по-добра от просто уговорка. Подобно обещание за прекратяване на рутинното изгаряне на газ беше договорено преди почти десетилетие на COP21 в Париж и има твърде малко доказателства, че ще бъдат постигнати целите му.
Глобалното обещание за метан беше една от централните теми на конференцията COP26 в Глазгоу преди две години. Приблизително една четвърт от досегашното затопляне се дължи на метана. През следващото столетие всеки тон CH4 ще затопли атмосферата колкото 28 тона CO2.
Производителите на петрол трябва да бъдат силно мотивирани да направят нещо по този проблем. Природният газ, който е почти изцяло метан, все още е на високи цени, като европейските фючърси за зимния пиков сезон 2024-2025 г. са на повече от два пъти по-високи цени от тези преди три години.
Улавянето на тази ценна стока и продажбата ѝ, вместо да се изхвърля или изгаря като отпадъчен газ, би трябвало да е изключително изгодно: По данни на Международната агенция по енергетика около 41% от емисиите на метан от нефтени и газови съоръжения могат да бъдат елиминирани без никакви нетни разходи.
Производителите на изкопаеми горива имат още по-цинична причина да се включат в инициативата. Тъй като влиянието на CH4 върху затоплянето е толкова силно, по-бързото намаляване на емисиите на метан може да осигури още няколко години за разпродажба на петролните резерви, преди хаосът от изменението на климата да наложи по-строги действия.
Основният въпрос е, че най-лесният начин за справяне с проблема е да се стигне до корена му и да се намали производството на петрол като цяло. Петролните компании не са глупави: Ако те изхвърлят CH4 като отпадъчен газ, то това често е защото улавянето и продажбата му е много по-трудно да се осъществи на практика, отколкото на хартия.
Ако управлявате петролно находище, тръбопровод или резервоар за съхранение, невинаги имате добри алтернативи за изпускане на метан в атмосферата. Голяма част от замърсяването идва от изпускане на газ - умишлено изпускане, често в аварийни ситуации, за да се предотврати натрупването на газ, който може да направи оборудването неработоспособно или опасно. Изгарянето на този газ е по-евтино и по-лесно, отколкото инсталирането на цялата инфраструктура, необходима за улавянето и продажбата му, но дори тогава около 9% от CH4, излизащ от тръбата, не се запалва и се изпуска в суров вид.
От средата на 80-те години на миналия век опитите да се намали делът на изгарянето чрез факел в световното производство на петрол са показали само ограничена ефективност. До голяма степен успехът напоследък вероятно се дължи на факта, че САЩ, страна с необичайно широка мрежа за събиране и разпределение на газ, увеличава своя дял на световния пазар на петрол.
Дори пълното премахване на емисиите на метан от петрола няма да доведе до голяма промяна, ако останалата част от индустрията не намали емисиите. По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2022 г. CH4 от съоръженията за добив на нефт и газ са изхвърлили в атмосферата еквивалента на 2,3 млрд. тона CO2. Намалете това количество с изключително амбициозните две трети до 2030 г. и все още няма да сте намалили емисиите достатъчно, за да компенсирате 1,8 млрд. тона допълнителен въглероден диоксид, който ще бъде произведен, ако се изпълни прогнозата на ОПЕК за добива на петрол през този период.
По-ефективните действия срещу въглеродния отпечатък на петролната и газовата индустрия всъщност може да се случат по-близо до централата на ОПЕК във Виена, отколкото на срещата на COP28 в Дубай. Съкращенията на доставките на суров петрол с 2,2 млн. барела дневно, обявени миналата седмица, ако не бъдат компенсирани от увеличения на други места, ще намалят емисиите на въглероден диоксид с около 347 млн. метрични тона, което се равнява на около 1 % от общия годишен обем.
ОПЕК твърди, че тези съкращения са временни. Ако обаче те са първите признаци на пик и спад в производството на петрол, светът се нуждае от реални действия - и те не се предприемат от алтруизъм.
В крайна сметка Хартата за декарбонизация на нефта и газа е оксиморон, тъй като въглеродът е заключен в химическите структури на самите молекули на нефта и газа. Единственият жизнеспособен начин да се справим с този проблем е да спрем изгарянето на изкопаеми горива. Истинската промяна за планетата ще бъде свързана с предстоящия спад на добива на нефт и газ, а не с опитите за повишаване на ефективността на дейността на отрасъла.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.