Инфлацията в еврозоната се забави с повече от очакваното и така целта от 2% вече е съвсем близо, а инвеститорите увеличават залозите, че Европейската централна банка ще намали лихвените проценти по-рано, отколкото предполагат длъжностните лица.
През ноември потребителските цени се повишиха с 2,4% спрямо предходната година – с 0,5% по-малко от предходния месец и по-малко от прогнозите на всички икономисти в анкета на Bloomberg. Ценовият натиск продължи да отслабва в почти всички категории и остана на двугодишно дъно. Основният показател, който изключва променливите компоненти, включително горивата и храните, се забави за четвърти месец до 3,6%.
Инфлацията в еврозоната се забавя с повече от очакваното
След безпрецедентното повишаване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ инфлацията в цялата 20-членна еврозона изостава от очакванията на анализаторите. Производството обаче също отслабва: Брутният вътрешен продукт се сви с 0,1% през третото тримесечие, което поставя региона на ръба на рецесията.
Данните от четвъртък показаха, че тези две тенденции се проявяват и във Франция, което накара паричните пазари да предложат залози за намаляване на разходите по заемите от страна на ЕЦБ. Сега те напълно залагат на намаление с четвърт пункт до април в сравнение с юни преди малко повече от месец. Пазарите залагат на четири намаления с четвърт пункт през 2024 г. - в сравнение с три през миналата седмица - и дават 70% шанс за пето, което би върнало депозитната лихва на 2,75% от рекордните 4% в момента.
Какво казва Bloomberg Economics...
"По-ниският от очаквания прочит на инфлацията в еврозоната би трябвало да потвърди за ЕЦБ, че ценовият натиск намалява и че тя може да си позволи да не повишава отново лихвените проценти. То дори би могло да даде основание на някои от по-плахите членове на Управителния съвет да започнат да говорят за намаляване на лихвите. Но тъй като през следващите няколко месеца общата инфлация ще се повиши, очакваме засега политиците да останат предпазливи." -Маева Кузин, старши икономист за еврозоната.
Представителите на ЕЦБ обаче са категорични, че паричната политика трябва да остане затегната, за да се гарантира, че инфлацията ще стигне отново до 2%. Ръководителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас, който обикновено е сред най-миролюбивите гласове в 26-членния Управителен съвет, заяви тази седмица, че не очаква лихвите да бъдат намалени преди средата на 2024 г. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви, че е рано дори да се споменава за съкращения.
Темповете на инфлация в Европа се забавят | Годишно изменение на потребителските цени през ноември 2023 г.
Всъщност инфлацията вероятно ще се повиши, преди да се върне към целевите си стойности, поради статистически ефекти и отпадането на мерките, въведени миналата година от правителствата, за да компенсират рязкото повишаване на цените на енергията.
Председателят на ЕК Кристин Лагард предупреди, че през следващите месеци ръстът на цените може да се ускори "леко", а прогнозата на Bloomberg Economics за декември сочи 3,2%. Съществуват и въпросителни относно това колко от бързото затягане на политиката - 450 базисни пункта повишение на лихвените проценти за малко повече от година - все още предстои да засегне икономиката.
Инфлация в еврозоната през ноември |
Процесът е ясно видим във финансовия сектор, като през миналия месец кредитирането на фирмите отбеляза първия годишен спад от 2015 г. насам. Бумът при недвижимите имоти, подкрепен от ниските лихвени проценти, също приключи. Австрийската Signa стана видна жертва, когато централната част на разрастващата се група за недвижими имоти и търговия на дребно подаде молба за обявяване в несъстоятелност тази седмица.
Пазарът на труда обаче издържа, като отделни данни от четвъртък показаха, че безработицата в еврозоната е останала на ниво от 6,5% през октомври. Но в дебютната си реч за паричната политика управителят на Италианската централна банка Фабио Панета предупреди ЕЦБ да не вреди излишно на икономиката.
"Дезинфлацията е в ход", каза той в Рим. "Трябва да избягваме ненужното увреждане на икономическата активност и рисковете за финансовата стабилност, което в крайна сметка би застрашило ценовата стабилност".