Всички трябва да се радваме, че израелските заложници са освободени след варварските нападения на "Хамас" преди близо два месеца. Но по време на кратката пауза в бойните действия терористите разменят отвлечените израелци - по мъчително бавен начин - за да спечелят време за превъоръжаване, обновяване и пренастройване на силите си. Тук няма и капка хуманитарен импулс. "Хамас" цинично измерва цената на човешките животи и ги раздава по 10 наведнъж за още един ден военно предимство.
Макар че израелското правителство по разбираеми причини се съгласи да удължи паузата, за да постигне освобождаване на повече заложници, то трябва да е наясно с разходите от военна гледна точка. Какви са последиците за Израелските отбранителни сили?
И преди сме виждали подобна хуманитарна и дипломатическа пауза във военните действия. Преживях я от първо лице като военен командир на НАТО по време на шестмесечната въздушна кампания над Либия през 2011 г. Нашата мисия, разрешена с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, беше да използваме въздушни средства (без да стъпваме на земята), за да намалим способността на Муамар Кадафи да убива собствения си народ.
Кампанията ни за бомбардировки беше безмилостна и изключително ефективна. Въпреки това, работейки в тясно сътрудничество с Международния комитет на Червения кръст, използвахме редица тактически паузи, за да осигурим възможност за транспортиране на хуманитарни доставки. Всеки път, когато го правехме, правителствените сили се преоборудваха, за да продължат борбата си.
По-назад, по време на дългата и мъчителна война на САЩ във Виетнам, имаше моменти, когато Вашингтон забави бомбардировките си, за да улесни дипломатическите дискусии в Париж. Основната въздушна кампания, операция "Rolling Thunder", се използваше периодично по време на преговорите през 60-те години. По време на тези паузи Северен Виетнам се възползва.
След като американските бомбардировачи са изключени, Ханой успява да придвижи войски, тежки оръжия, стрелково оръжие и боеприпаси, както и да транспортира обща логистика (храна, гориво, комуникационно оборудване) до силите, които иначе са отрязани. Умелото използване на тактическите паузи в средата и края на 60-те години позволява на Северен Виетнам да подготви части за окончателното завладяване на юга и жестокото падане на Сайгон през 1975 г.
"Хамас" ще направи почти същото. Подобно на Ханой, терористите се възползват от чувството за умора от войната в САЩ и Европа. Те ще използват паузата, за да изострят информационната си кампания и да засилят аргументите си за широкообхватно прекратяване на огъня, което да възстанови неприемливото за Израел статукво на война.
Освен това "Хамас" ще може да премества силите си с помощта на 300-километровата си система от тунели. Нейното "ръководство" на място - всъщност командири на по-ниско ниво, които остават в Газа, след като техните началници са се изнесли в по-приятелски условия в Катар и другаде - ще може да достигне до по-безопасни дестинации в южната част на ивицата Газа.
Паузите също така позволяват безпрепятственото движение на боеприпаси и материали за производство на бомби, които ще се използват за изработване на самоделни взривни устройства. Тези капани ще възпрепятстват войските на Израелските сили за отбраната, когато те се придвижат, за да укрепят позициите си, да се опитат да намерят заложници и да започнат да унищожават тунелните комплекси (чрез наводняване или целенасочени експлозии). Знанието, че известен брой заложници все още ще бъдат в ръцете на врага, ще забави работата на Израелските сили за отбрана, но в крайна сметка няма да спре тези операции; но колкото по-дълго продължава прекратяването на огъня, толкова повече време ще има „Хамас“ да се подготви.
И накрая, подобно на Северен Виетнам, представителите на "Хамас" ще използват паузите, за да попълнят запасите на войските си, преди да позволят на цивилните да се хранят и да се грижат за тях, и ще насърчат жителите на Газа да се "върнат по домовете си" в северната част на страната, за да могат отново да служат като жив щит.
Терминът "прекратяване на огъня" разбираемо предизвиква ентусиазъм сред хората, които случайно следят събитията. И ако то позволи на невинни заложници да излязат на свобода, международната общност с право оценява това като положителен факт.
Но забавянето винаги е в полза на по-слабите защитници във военен конфликт. Въпреки че Израел може да извлече известна полза от пропагандната война в световен мащаб (която губи тежко), в чисто боен план тези паузи са много по-ценни за "Хамас".
Затова, макар че израелците трябва да приветстват завръщането на своите граждани в безопасност, те трябва да са наясно с цената на цялостната си кампания и да имат добре разработен план за възстановяване на инициативата при подновяване на сраженията.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".Ставридис е и заместник-председател по глобалните въпроси в Carlyle Group. Той е член на управителните съвети на American Water Works, Fortinet, PreVeil, NFP, Ankura Consulting Group, Titan Holdings, Michael Baker и Neuberger Berman и е съветник на Shield Capital, фирма, която инвестира в сектора на киберсигурността.