Сближаването на климата и неравенството застрашава всички нас

Популистките политици превръщат климатичната криза в проблем, жертвайки околната среда в полза на културните войни

20:40 | 27 ноември 2023

Автор: Лара Уилиамс

Снимка: Bloomberg L.P.

Популистките политици превръщат климатичната криза в проблем, жертвайки околната среда в полза на културните войни. Ако има един широко разпространен проблем, който им позволява да направят това, то това е неравенството.

Естествено, неравностойната динамика, която може да ви хрумне най-напред, са международните отношения между развитите и развиващите се страни.

Особено с наближаването на срещата на върха на ООН по въпросите на климата (COP28) все по-важни стават дискусиите за начините за разпределяне на финансите от богатите страни, които са отговорни за по-голямата част от въглеродните емисии, към уязвимите държави, които понасят основната тежест на последиците.

Въпреки че тези преговори ще бъдат от жизненоважно значение за справедливия преход към декарбонизирана световна икономика, социално-икономическите неравенства в границите следва да получат еднакво внимание.

В неотдавнашен доклад на Oxfam и Стокхолмския институт за околната среда се разглежда идеята за неравенството по отношение на въглеродните емисии, публикуван за първи път като част от поредица от статии в Guardian, като се стига до заглавието, че най-богатият 1% от световното население замърсява толкова, колкото и най-бедните 66%. Той също така установи, че по-голямата част от неравенството в емисиите сега се дължи на различията вътре в държавите, а не между тях.

Данните на Oxfam са критикувани, че се основават на несъвършени предположения: Авторите разпределят емисиите от националното потребление между отделните лица във всяка страна въз основа на функционална зависимост между доходите и емисиите, а не на реалното потребление. Но независимо дали точните цифри са верни или не, основната предпоставка е подкрепена от множество проучвания, които свързват по-високите разходи (които имат тенденция да нарастват с доходите) с повече преки емисии (като повече полети и по-големи автомобили) и непреки емисии (тези, вложени в стоките). Освен ако милиардерът не живее самостоятелно в хижа без достъп до мрежата и не отказва да лети, можете да се обзаложите, че има по-висок въглероден отпечатък от хората, които живеят на прага на бедността.

Бих казал, че почти няма значение какъв е нашият относителен отпечатък - въпреки че той помага да се аргументира, че най-богатите трябва да плащат своите вноски, което според мен трябва да правят - защото основният проблем е, че изменението на климата е регресивно и засяга най-бедните.

Групите в неравностойно положение са по-силно изложени на последиците от изменението на климата и са по-малко способни да се възстановят от щетите. Да вземем за пример наводненията: По-слабо материално осигурените групи от населението често живеят в райони, които са по-предразположени към него, в домове, които са по-податливи на щети от водата, и може да не са могли да си позволят застраховка, което ги оставя да покриват разходите сами. Не е трудно да се види как това се превръща в порочен кръг, тъй като екстремните метеорологични условия се засилват, което в крайна сметка задълбочава още повече пропастта между имащите и нямащите.

За съжаление се намираме в неудобен момент, в който политиките в областта на климата понякога се разработват по регресивен начин, което означава, че разходите за хората с ниски доходи представляват по-голяма част от техните доходи, отколкото тези за хората с високи доходи, което създава предпоставки за ответни действия в световен мащаб срещу действията в областта на климата. Ако това продължи, може да се стигне до друг порочен кръг, при който смекчаването на последиците от изменението на климата ще бъде в застой, глобалните температури ще се повишат, а екстремните метеорологични условия ще станат по-опасни, което ще доведе до финансови затруднения за все повече хора, докато богатите ще се справят.

Най-известният пример досега, разбира се, са протестите на Жълтите жилетки във Франция през 2018 г., които избухнаха срещу увеличението на данъка върху горивата, обвинявано в непропорционално натоварване на работещите в селските райони и домакинствата от средната класа, които нямат друг избор, освен да шофират, като същевременно освободиха от данък компаниите, които произвеждат много въглеродни емисии. По същия начин протичат и протестите срещу разширяването на зоните със свръхниски емисии в Лондон и постепенното премахване на газовите котли в Германия. Първоначалните разходи за термопомпи, мерки за енергийна ефективност и електрически превозни средства обещават да намалеят, но те все още са недостъпни за мнозина.

Справедливо е да се притесняваме от непропорционалните финансови тежести, но е вбесяващо да виждаме как политиците - като министър-председателя на Обединеното кралство Риши Сунак - използват тези опасения като извинение за забавяне или избягване на действия, без да правят нищо за решаване на основния проблем, вместо да преработват политиките, за да помагат по-добре на нуждаещите се. Това е особено дразнещо, тъй като много мерки биха могли действително да облекчат финансовия натиск върху по-бедните домакинства.

Френският икономист Томас Пикети предложи пред Guardian да се използва прогресивен въглероден данък, чрез който дейностите, които надхвърлят квотите за емисии - като например честите ваканционни полети, големите къщи или големите автомобили - да се облагат с по-висока ставка. Въпреки че прилагането на подобна мярка може да се окаже трудно, съществуват и други политики, които биха могли да увеличат приходите и да направят замърсяването по-скъпо, като например такси за чести полети и неочаквани данъци за петролните и газовите компании.

Отнемането на средства от елита на замърсителите и даването им на бедните ще ускори действията в областта на климата, ще подобри живота на безброй хора и ще създаде един по-справедлив и по-безопасен свят. Струва ми се, че това е безсмислено.

Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ изменението на климата.