Примирието с Израел и размяната на заложници с „Хамас“ няма да започнат по план
Не е ясно дали 4-дневното прекъсване в боевете също ще започне по-късно или както първоначално беше планирано за четвъртък сутринта.
Обновен: 11:33 | 23 ноември 2023
Преговорите на Израел и „Хамас“ за краткосрочно примирие и сделка за размяна на заложници продължиха и през нощта, а израелски длъжностни лица намекнаха, че освобождаването на заложници ще се забави до петък.
Не е ясно дали 4-дневното прекъсване в боевете също ще започне по-късно или както първоначално беше планирано за четвъртък сутринта.
Ръководителят на израелския Съвет за национална сигурност заяви, че освобождаването на заложниците ще започне "не по-рано от петък", подчертавайки крехкостта на сложното споразумение, което беше обявено в ранните часове на сряда.
Президентът Джо Байдън разговаря в сряда с основните участници в напрегнатите преговори, довели до споразумението, включително израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и лидерите на Катар и Египет. Белият дом подчерта, че е необходимо всички части на сделката да бъдат изпълнени.
Израел и „Хамас“, чрез преговори, водени главно с посредничеството на Катар, се договориха подкрепяната от Иран войнстваща групировка да освободи 50 жени и деца, държани в Газа. От своя страна Израел ще освободи 150 жени и палестинци на възраст под 19 години от израелски затвори. Представители на САЩ съобщиха, че сред заложниците, които ще напуснат Газа, ще бъдат и трима американци.
Нетаняху заяви, че войната ще продължи, докато „Хамас“ не бъде унищожена като организация, но споразумението все пак ще отбележи първото голямо затишие в боевете, откакто конфликтът избухна преди малко повече от шест седмици..
Израелските медии съобщиха, че прекратяването на огъня ще започне едва след като Червеният кръст получи заложници от „Хамас“, обявена за терористична групировка от САЩ и Европейския съюз. "Преговорите за освобождаването на нашите заложници напредват и продължават през цялото време", заяви Цачи Ханегби, ръководител на израелския Съвет за национална сигурност.
Съгласно споразумението се очаква в контролираната от „Хамас“ Ивица Газа да постъпят повече помощи, за да се облекчи ситуацията, която според ООН и палестинските власти е хуманитарна катастрофа. На втория етап прекъсването на бойните действия може да бъде удължено с още един ден за всеки 10 освободени заложници. Споразумението не отговаря на призивите на много държави за удължаване на прекратяването на огъня, което Израел и САЩ отхвърлиха, заявявайки, че това ще позволи на „Хамас“ да се превъоръжи.
Резултатът от сделката е от голямо значение за Байдън, който е подложен на натиск от много членове на собствената си партия да сложи край на израелската офанзива, започнала след атаката на „Хамас“ на 7 октомври, при която загинаха 1200 души, а 240 бяха взети за заложници. Оттогава в палестинския анклав са убити повече от 13 000 души, по данни на управляваното от „Хамас“ министерство на здравеопазването.
Катар заяви, че "хуманитарната пауза" може да помогне за спиране на войната и да доведе до "справедлив мирен процес".
Нетаняху обаче даде да се разбере, че Израел няма да се откаже. "Ние сме решени да унищожим „Хамас“, да върнем всички наши заложници и да се уверим, че Газа вече не представлява заплаха за Израел", каза той.
Той също така е инструктирал "Мосад", израелската агенция за външно разузнаване, "да действа срещу лидерите на „Хамас“, където и да се намират".
Министърът на отбраната Йоав Галант заяви, че лидерите на „Хамас“ "живеят назаем" и борбата срещу тях ще "обхване цялото земно кълбо".
Дипломатическите усилия за овладяване на конфликта продължиха и в сряда.
Арабска делегация, ръководена от висшия дипломат на Саудитска Арабия принц Файсал бин Фархан, посети Лондон, а след това се отправя към Париж за разговори с френския президент Еманюел Макрон. Ирански топ дипломат се среща с представители на „Хамас“ и Ислямски джихад в Бейрут
Външният министър на Йордания Айман Сафади предупреди, че колкото по-дълго Израел продължава с нападението си срещу Газа, толкова по-голям е рискът от по-широк конфликт и терористични атаки срещу западни активи. Съществува опасение, че "стигнем ли до определен момент, няма да има връщане назад", каза той.