Според запознати, Франция рискува да наруши фискалните насоки на Европейския съюз, а Германия и Италия не се съобразяват напълно с тях преди годишната оценка от Брюксел.
Проектът на списъка с държави за наблюдение, който трябва да бъде публикуван във вторник, е част от становището на Европейската комисия относно националните бюджети за 2024 г. - годината, в която блокът трябва да възстанови правилата за дълга и дефицита, чието действие беше отменено по време на пандемията.
Макар че становищата да не са окончателни, оценката разкрива колко дръзки са според оценките на брюкселските служители някои от най-задлъжнелите европейски държави в момент на нарастващи разходи по заемите и засилен контрол върху публичните финанси. Включването в списъка не води до автоматични последици, въпреки че може да предизвика санкции на по-късен етап.
Оценка на бюджета на Европейската комисия за 2024 г. |
Мястото на Франция в класацията подчертава трудната битка, която води правителството на Еманюел Макрон в опит да балансира фискалния профил на страната с исканията на избирателите за повече разходи. Според прогнозите, публикувани миналата седмица, дългът като процент от производството се очаква да нарасне до 110% до 2025 г.
Белгия, Финландия и Хърватия са в същата категория като Франция, според лицата, които отказаха да бъдат идентифицирани, тъй като докладът е поверителен.
Австрия, Латвия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Словакия са в същата група като Италия, казаха те. Последните трябва да се борят със съотношение на дълга към БВП от около 140%.
Не е ясно как Германия не спазва изцяло изискванията в момент, когато се предвижда дефицитът ѝ да бъде малък. Публичните финанси на страната обаче бяха разклатени след решението на Конституционния съд срещу използването на задбалансово финансиране за борба с изменението на климата.
Оценката на ЕС следва предизвиканото от пандемията спиране на фискалния режим, ограничаващ дефицита до 3% от брутния вътрешен продукт - таван, който се очаква Франция и Италия да продължат да пренебрегват през следващите две години.
Прекъсването по време на Covid даде възможност на блока да обмисли евентуално преразглеждане на целия бюджетен правилник, който обвързва еклектичните икономики на еврозоната - известен като Пакт за стабилност и растеж.
Съществува общо съгласие, че рамката на Пакта за стабилност и растеж се нуждае от цялостна промяна, но правителствата с конкурентни стратегически виждания се затрудняват да постигнат съгласие за това как да го направят. Ако до края на годината не бъде взето решение, старите правила ще влязат в сила както преди.
Списъкът на ЕС за наблюдение в крайна сметка ще послужи за основа на решението на Комисията дали да задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит, ако дадена страна не предприеме достатъчно усилия за коригиране на риска от неспазване на правилата, което в крайна сметка може да доведе до финансови санкции.
Историята на санкциите е нееднозначна. Испания и Португалия първи официално нарушиха пакта, но тогава блокът реши да не налага санкции.
Франция и Германия са нарушавали правилата многократно - и Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия през 2016 г., заяви през 2016 г., че Париж получава допълнително време, за да намали дефицита си, "защото е Франция".