Германия проучва възможности за мащабно преструктуриране на федералния си бюджет за тази година, включително чрез разхлабване на ограниченията за нов дълг, поради взетото от Върховния съд решение през миналата седмица, според лица запознати с разговорите.
Съдиите постановиха, че неизползваните средства не могат да бъдат прехвърлени за инициативи като зелено промишлено производство и разширяване на използваната слънчева енергия. Решението вероятно ще засегне и други подобни специални фондове, включително един, който плаща за мерки за намаляване на бремето от високите цени на енергията върху домакинствата и бизнесите.
Ако длъжностните лица стигнат до заключението, че решението се прилага и в по-широк смисъл, както министърът на финансите Кристиан Линднер ще трябва да отчете със задна дата поне 30 млрд. евро нов дълг в ревизирания федерален бюджет за 2023 г., заявиха лица, които помолиха да не бъдат идентифицирани, поради поверителния характер на разговорите.
В резултат на това Линднер ще бъде принуден да се откаже от плана си да възстанови конституционните правила за ограничаване на новите заеми, известни като "дългова спирачка", което е ключов елемент от политика на неговата про-бизнес партия Свободни демократи (СвДП), добавиха източниците. Конституцията позволява механизмът да бъде преустановен по време на криза, която правителството наскоро направи това за три години, за да се справи с последиците от Covid-19 и рязкото повишаване на цените на енергията.
Специалните фондове на Германия надхвърлят редовния бюджет |
Говорителите на министерството на Линднер отказаха директен коментар, като се позоваха на отговорите, дадени на редовната правителствена пресконференция в понеделник.
По време на срещата говорител на финансовото министерство заяви, че служителите все още обсъждат съдебното решение и е твърде рано да се каже какво ще направи правителството, за да го приложи. Говорителят на канцлера Олаф Шолц, Щефен Хебестрит, заяви, че анализът на "сложното правно решение" "със сигурност ще отнеме още няколко дни".
Освен, че поставя под въпрос бюджетната политика на управляващата коалиция, решението на съда предизвика нов дебат за дълговата спирачка, като някои депутати от Социалдемократическата партия на Шолц и Зелените призоваха нейният ефект отново да бъде временно отложен.
Министърът на икономиката от „Зелените“ Роберт Хабек заяви по-рано в понеделник, че ограничаването ще има "огромни последици" за германската икономика. То ще забави прехода ѝ към по-чиста и технологично напреднала икономика и би могло да доведе до по-високи разходи за енергия за домакинствата и предприятията.
Хабек, който е и вицеканцлер, заяви, че макар да вярва, че дълговата спирачка „не дава гъвкавост“, той също така е наясно, че ограниченията на коалицията със СвДП ограничават възможностите за маневриране. Запитан дали повторното спиране на дълговата спирачка е правилен ход, той каза, че е твърде рано да се каже и отказа да "спекулира". Въпреки че представители на СвДП на Линднер яростно защитават дълговата спирачка правилата, министърът не изключи възможността за повторното им спиране, когато бе попитан конкретно за такъв сценарий в интервю за вестник през уикенда.
"Няма да участвам в спекулации", каза Линднер пред Bild am Sonntag. "Правителството проучва последиците от решението." Линднер е изправен пред допълнителен натиск във връзка с фонда, който държи парите за за справяне с високите цени на енергията, известен като WSF. Основната опозиция консерваторите, които подадоха иска, довел до решението от сряда, са заплашиха, че ще подадат подобно оспорване на законността на WSF в Конституционния съд.
Саския Ескен, един от лидерите на социалдемократите на Шолц, заяви пред медията Funke, че през уикенда правителството вероятно ще трябва да прекрати ефекта на дълговата спирачка през 2023 г., и през 2024 г. Тя също така призова за по-широко разхлабване на фискалните правила, което ще бъде един от основните ангажименти на партията в предизборната ѝ кампания през 2025 г.
Коалицията ще се нуждае от подкрепата на консерваторите за подобна стъпка, тъй като е необходимо мнозинство от две трети в парламента, за да се направят промени в дълговата спирачка. Временното спиране на действието ѝ изисква обикновено мнозинство.