Европа все още трепери над Гърция

Финансовите министри на страните от ЕС договориха през тази седмица мерки за облекчаване на гръцкия дълг. Те бяха определени като краткосрочни и са далеч от убедително решение на проблема, който се проточи твърде дълго, пише в свой анализ Bloomberg.

Мерките, чиито основни принципи бяха договорени по-рано тази година, трябва да помогнат на гръцкото правителство да убеди гласоподавателите да приемат така необходимата вътрешна реформа. Това е добре, но все пак недостатъчно, за да постави дълга и бюджетния план на страната в устойчива позиция. Ето защо МВФ иска по-сериозни мерки.

В контекста на последните разговори френският министър на финансите Мишел Сапин призна, че Гърция е положила огромни усилия. „Това е първото гръцко правителство от доста време насам, което изпълнява ангажимента си”, каза още той. Според него е важно Европа да помогне за облекчаване на дълга както като възнаграждение, така и за да насърчи по-нататъшно подобряване на бизнес климата.

Всичко това е вярно. Гърция не може да бъде обвинена, че не прави нищо, за да си помогне. Банковата система се стабилизира след три серии на рекапитализация, а депозитите се връщат, макар и бавно. Икономиката нараства умерено. Страната отчете първичен бюджетен излишък за десетте месеца от началото на годината.

Одобрените краткосрочни мерки от Еврогрупата включват удължаване на падежите по гръцките заеми, както и превръщане на плаващия размер на дълга във фиксирани плащания. Но очакваното намаляване на съотношението дълг към БВП с 20% до 2060 изглежда нереално, а идеята, че Гърция може да постигне годишен бюджетен излишък в размер на 3,5% от БВП през следващите 10 години си е чиста фантазия.

Източник: Bloomberg

Мерките за икономии, които се очаква да върнат гръцката икономиката в релси, сред които по-ниски пенсии, съкращаване на държавни служители, свиване на други публични разходи и по-високи данъци – вече срещнаха големи трудности. Безработицата се запазва на над 23%. Планират се нови стачки и протести. Последното нещо, от което Европа се нуждае сега, е влошаване на проблемите с Гърция на фона на сътресенията след италианския референдум.

В интерес на кредиторите е да бъдат по-решителни. Колкото повече време дълговият проблем на страната остава нерешен, толкова по-дълго тя ще бъде изключена от международните капиталови пазари, което ще попречи на плановете й и ще увеличи бремето върху европейските държави.

Вече е ясно, че дългът на страната дори и след мерките от тази седмица няма да бъде изплатен изцяло. Изправяйки се пред тази реалност, Европа трябва да осъзнае, че помагайки на Гърция, помага на себе си.