Този рядък успех на ООН в мироопазващите операции предлага модел за Газа

Организацията на обединените нации, която е широко отхвърляна поради печалните си резултати в опазването на мира там, където той все още не съществува, но има един успех, който предлага уроци

19:00 | 13 ноември 2023

Автор: Марк Чемпиън

Снимка: Bloomberg L.P.

Въпросът за начина, по който се води и трябва да приключи войната в Газа, вбива клин между САЩ и Израел, и така трябва да бъде. Както Хилари Клинтън каза миналата седмица, всяко мирно решение ще изисква ново ръководство както за израелците, така и за палестинците.

На "Хамас" няма да бъде позволено да продължи да управлява Газа, което означава, че някой друг ще го направи. В събота министър-председателят Бенямин Нетаняху изключи Палестинската автономия, оглавявана засега от 87-годишния Махмуд Абас, или която и да е международна администрация. Въпреки това достатъчно израелци са разгневени от неуспеха на Нетаняху да предотврати убийствата на "Хамас" на 7-ми октомври, така че може да се окаже само въпрос на време преди и той да се оттегли. Но планирането на това, което ще последва, трябва да започне и без неговото съдействие.

САЩ се опитват да се подготвят, като търсят принципни споразумения от Абас и арабските съседи на Израел за следвоенно възстановяване, което предполага бъдещо израелско връщане към решението за две държави. След като това стане факт, също така е ясно, че ще е необходим някакъв преходен ред в Газа, но е още по-трудно да си представим как би могъл да проработи.

Нетаняху заяви, че израелските войски ще останат за неопределено време, но при тези обстоятелства политическият преход не може да бъде успешен. Сили, предоставени от арабските държави, биха имали смисъл, но защо да се поема политическа отговорност за почистването на израелската бъркотия? Всички мироопазващи сили, свързани със САЩ или техните съюзници, биха се превърнали в мигновена мишена. И макар че "Хамас" може да приеме военен персонал от Турция или Русия - и двете страни се стремят да поемат по-големи роли в Близкия изток - Израел може да не им се довери.

Остава Организацията на обединените нации, която е широко отхвърляна поради печалните си резултати в опазването на мира там, където той все още не съществува. Списъкът с ужасяващи истории - от Босна до Руанда - е дълъг. И все пак има един успех, който предлага полезни уроци за всяка преходна сила или дори модел: мисията от 1996-1998 г., известна като UNTAES, в район от 2600 кв. км в Източна Хърватия.

Сили за мир/Тежко въоръжената мироопазваща мисия на ООН в Хърватия може да служи като урок за Газа

Някои части от историята на региона са страшно познати. Вуковар, град със смесено предвоенно население от 44 000 души, е бил хърватският Сталинград - или може би скоро неговият Газа. След като издържа три месеца през 1991 г., той е превърнат в развалини, осеян с тела, оставени да гният по време на обсадата. Бунтовниците сърби се оказват начело на града, а хърватите са прогонени или убити за повече от четири години. След това обаче съотношението на силите се променя и е необходим преход, за да се възстанови хърватският контрол. Страстите все още са големи, безработицата достига 70 % и почти всяко домакинство е въоръжено.

След предишните катастрофи с мироопазващите операции на ООН в Югославия, когато леко въоръжените сини каски се оказаха недостатъчни, за да защитят "безопасни зони" като Сребреница, и хиляди хора бяха избити, имаше решимост UNTAES да се справи. Мисията беше необичайна в редица отношения, които могат да бъдат поучителни за всяка потенциална преходна сила в Газа.

Първата е, че UNTAES беше тежко въоръжена и имаше правомощия за използване на сила по глава VII от Устава на ООН. Към около 1600 руски и белгийски военнослужещи, които вече се намираха в района, се присъединиха още 3400 души, включително йордански и пакистански механизирани батальони, както и украинска хеликоптерна единица. Значителният брой танкове, бронетранспортьори и артилерийски кораби се смяташе за необходим, тъй като в района все още имаше 8000-12 000 сръбски бойци, въоръжени със самите танкове и БТР-и.

Второ, докато предишните мисии на ООН бяха изпратени в Хърватия и Босна с неясни мандати, за да подготвят почвата за потенциално политическо уреждане, UNTAES беше изпратена да осъществи договорен преход от една до две години, по време на който щеше да гарантира сигурността, правото на безопасно завръщане и изборите. Сърбите разбраха, че нямат изгледи за победа, ако решат да се бият, и в резултат на това преходът - включително демилитаризацията им - премина гладко.

Трето, мисията е една от малкото в историята на мироопазващите операции на ООН, на която са дадени пълни правомощия да управлява територията, а не да действа по преценка на приемащата държава. Задачата беше да се предаде контролът на хърватските власти в края на преходния период, но как да се стигне до това, зависеше от персонала на ООН на място. Междувременно мисията ръководеше местните служби, като запазваше - вместо да прочиства - функционерите на бунтовническата сръбска власт. Разкрит е масов гроб, обвиняемите военнопрестъпници са преследвани и в един случай са арестувани.

Четвърто, мисията разполагаше със собствена полиция и се оказа политически умела. Тя използва нетърпението на хърватското правителство да си върне контрола над региона, за да го принуди да се справи с такива трудни въпроси като издаването на паспорти и документи на етнически сърби. UNTAES организира радиостанция на местен език и сесии в градските съвети, за да обясни ролята си и да чуе мнението на жителите.

Територията е много по-голяма от 140-те квадратни километра на Газа, но има по-малко население преди войната - 550 000 души, което до 1996 г. е намалено на 194 000 души. Тя е залята с оръжия. Войниците бяха разоръжени и демобилизирани, но вместо да се опитва да обезоръжи изплашените цивилни със сила, мисията въведе програма за обратно изкупуване, като събра около 10 000 пушки, 7 000 противотанкови ракети, 15 000 гранати и около 2 милиона боеприпаси.

И накрая, съставът на силите беше от съществено значение. Сърбите се довериха на руските миротворци; големите неруски контингенти успокоиха завръщащите се хървати; а американският дипломат, който бе поставен начело на преходната администрация, успокои хърватското правителство, че мисията ще се придържа към целите си.

Дори много местни сърби започнаха да възприемат UNTAES като средство за подобряване на личната им сигурност. Докато територията беше под контрола на бунтовниците, върховенството на закона беше слабо и съществуваше постоянен страх, че завръщащата се хърватска полиция ще си пробие път, за да отмъсти. Това е ситуация, която не се различава от тази в Газа, където управлението на "Хамас" е брутално репресивно.

UNTAES не е идеалният модел за Газа, който ще бъде много по-труден и взривоопасен и ще се случи в по-сложен геополитически момент от доминираните от САЩ 90-те години на миналия век. Докато сръбските бойци бяха приели поражението си по времето, когато UNTAES пое управлението, и въпросът за политическия статут на Източна Славония беше почти решен, "Хамас" е по-малко вероятно да сложи оръжие, а въпросът за палестинската държавност остава много спорен.

И все пак уроците за Газа трябва да се приложат, като се помни, че дали една сила на ООН е слаба или силна, не зависи от бюрократите на институцията, а от държавите членки на Съвета за сигурност. Всяка преходна сила трябва преди всичко да бъде добре въоръжена и да има ясен мандат да използва тези оръжия при необходимост. Тя трябва да има пълни административни правомощия за територията, да разполага с ясен план за преход, който да изпълни, и със срок, в който да го направи. При липса на териториално споразумение трябва да има поне надежден, публичен ангажимент за преговори, които могат да доведат до такова. Силите трябва да бъдат значителни, да включват обучени полицаи, а съставът им да бъде внимателно подбран, за да се гарантира, че местните жители имат доверие на миротворците, които срещат, а Израел може да се довери на общите си командири. Това е трудно, но може да бъде направено, и то от ООН, защото е правено и преди.

Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.