Страхът от инфлацията едва остана зад гърба ни и вече е време Федералният резерв (Фед) да се съсредоточи върху рисковете от рецесия. Неотдавнашната траектория на нарастване на заетостта означава, че политиците вече не могат да изключат безработицата да се превърне в лавина през 2024 г., което трябва да наложи промяна в начина, по който те мислят за управлението на двойния си мандат.
Намаляването на лихвения процент по федералните фондове с 50-75 базисни пункта през следващите няколко тримесечия би намалило риска от по-драстични намаления на лихвените проценти в случай на рецесия - и дори може да предотврати рецесията.
Миналата седмица отбеляза повратна точка в баланса на рисковете за икономиката - поне засега. Равнището на безработица от 3,9% през октомври е малко над прогнозата на Фед за края на 2023 г. от 3,8%. По-съществено е, че от април насам то се е повишило с 50 базисни пункта - изключително движение за една здрава икономика. По това време през 2001 г., 2007 г. и 2020 г. икономиката на САЩ навлизаше в рецесия.
Колкото и да се твърди, че всичко е наред и че нарастването на безработицата е повлияно от необичайни фактори, както се случва през последните години, законодателите не могат да се отърват от подобна тенденция и подозирам, че няма да го направят. От лагера "всичко е наред" твърдят, че повишаването на равнището на безработица не буди безпокойство, тъй като е съпроводено с увеличаване както на производителността, така и на броя на работната сила.
Миналата седмица научихме, че през третото тримесечие ръстът на производителността е бил 4,7%, след като през предходните три месеца се е повишил с 3,6%. Икономиката е произвела повече продукция, без да е необходимо рязко увеличаване на заетостта, което е стимулирало растежа на брутния вътрешен продукт, докато безработицата е нараснала слабо.
В същото време работната сила е нараснала с 3,1 млн. души през последната година поради по-бързото нарастване на броя на заетите лица, отколкото на общото население. Това вероятно се дължи отчасти на силната позиция на пазара на труда - хората не са склонни да излизат настрана, ако нямат усещането, че ще си намерят работа.
Но напоследък този ръст на работната сила не се превръща в ръст на заетостта - през последните шест месеца повече от един милион души са се присъединили към работната сила, от които само 191 000 са намерили работа, а 849 000 са безработни.
Както и да го разглеждаме, нарастващото участие на работната сила, съвпадащо със силния ръст на производителността, възстанови баланса на пазара на труда. Агрегираният седмичен ръст на заплатите - показател, който включва работните места, отработените часове и заплатите и представлява полезен показател за растежа на доходите на работниците - нарасна с 5% на годишна база през октомври, което съответства на общата тенденция, наблюдавана през 2010 г., когато инфлацията не предизвикваше толкова голям интерес.
Ако определяте политиката на ФЕД, сега имате основание да смятате, че пазарът на труда се е балансирал, което би трябвало да намали опасенията ви за спирала на цените на труда, която да стимулира инфлацията в средносрочен план. Същевременно, тъй като равнището на безработица се е повишило и е над целевото Ви равнище в края на годината, не можете да изключите продължаващо влошаване през 2024 г. Рисковете за понижаване на заетостта сега надделяват над рисковете за повишаване на инфлацията.
В името на икономическата стабилност и стабилността на финансовите пазари правилното поведение е да се сигнализира за няколко намаления на лихвените проценти през 2024 г. Намаляването на лихвените проценти с 50-75 базисни пункта - такива застрахователни съкращения Фед приложи през 2019 г. - би намалило риска да се наложи намаляване с 2-3 процентни пункта при рецесия, предизвикана от твърде затегнати финансови условия.
Тъй като както пазарът на труда, така и инфлацията през 2024 г. са по-слаби, отколкото преди една година, това би било просто калибриране на паричната политика, така че да отразява настоящата среда, а не циклите на бързо намаляване на лихвените проценти, с които свикнахме по време на спадовете през последните 25 години.
Умереното облекчаване също така би спомогнало за обръщане на кривата на доходността, облекчавайки известно напрежение във финансовата система, където институциите, които заемат краткосрочни средства, за да отпускат заеми за по-дълъг период от време, изпитват натиск върху маржовете.
Има голяма вероятност по този начин на Фед да не се наложи да намалява лихвените проценти повече през 2024 г., което е оптимистичен резултат в сравнение с настоящите пазарни очаквания за намаление с малко над 100 базисни пункта през следващата година.
Има основания да се смята, че неотдавнашното повишаване на равнището на безработица е само още един начин, по който икономиката се нормализира след смущенията от Covid-19. Рязкото покачване на акциите на банките и на свързаните с жилищното строителство дружества през миналата седмица сигнализира, че засега пазарите не смятат, че икономиката се насочва към рецесия.
Но без стабилизиране или промяна на равнището на безработица, което няма да се прояви в икономическите данни поне няколко месеца, ФЕД трябва да се съсредоточи по-скоро върху рисковете за заетостта, отколкото върху инфлацията. Все още не е необходимо да се намаляват лихвените проценти, но е време да се сигнализира за промяна в подхода за всеки случай.
Конър Сен е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е основател на Peachtree Creek Investments.