Прекарах голяма част от професионалния си живот, изпратен в Арабския залив, и многократно се сблъсквах с иранските военноморски сили там. Те бяха еднакво непрофесионални, конфронтационни и очевидно се стремяха да затруднят максимално живота както на законното търговско корабоплаване, така и на военните кораби на многото държави, с които иранците имат непримирими различия. Те са колебливи пред лицето на противостоящите военни сили, но са опасни и непредсказуеми.
Като гледам как ситуацията в Газа се изостря, се опасявам, че шансовете Иран да се намеси, като изстреля 130 000 ракети, които "Хизбула" складира на север от Израел, нарастват. Непосредствено след срамната и опустошителна атака на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври оценявах шансовете за пряка или косвена намеса от страна на Иран на около 10 %. Но тъй като световното мнение започва да се обръща срещу Израел след неизбежните цивилни жертви в Газа, Иран става все по-смел.
Те провеждат проучвателни атаки от север, опитвайки се да преценят дали израелците са запазили стратегически резерв, достатъчен за справяне с втори фронт, идващ от Ливан. Освен това те са извършили около 20 прокси атаки срещу американските сили в Ирак и Сирия, като по същия начин се опитват да определят как би изглеждал отговорът на САЩ. Подкрепяните от Иран бунтовници хути неотдавна изстреляха ракети от южната част на Арабския полуостров - които бяха свалени от американски разрушител. Те са участвали в кибератаки, насочени срещу Израел и други страни в региона. Очевидно Иран тества възможностите, за да провери дали една ескалация би била ефективна.
Виждал съм тази последователност и преди в Арабския залив. Когато бях началник на отдел на крайцер "Иджис" в края на 80-те години на миналия век, наблюдавах как тормозят законния трафик на танкери, как анонимно изхвърлят мини в критично важната точка на Ормузкия проток и се опитват да прелитат и да атакуват американски военни кораби като моя.
В крайна сметка бяхме принудени да унищожим значителна част от иранския флот в операция "Богомолка" през април 1988 г. Военноморските сили потопиха една иранска фрегата и обезвредиха друга. Потопиха също така един канонерски катер, три моторни лодки и унищожиха редица платформи в Залива, от които действаха силите на Революционната гвардия.
Все по-вероятно е Иран да притиска Израел и САЩ и бих казал, че шансовете за сериозна атака от страна на Иран са нараснали неприятно високо, до над 20 %. Той може да затвори Ормузкия проток, да повиши цените на петрола и да се придвижи напред по непредсказуем начин, особено при наличието на две ударни групи на американските самолетоносачи, множество ескадрили ударни самолети на ВВС и експедиционна ударна група на морската пехота, които са на място днес. Не е изключено да се стигне до пряк бой между американски и ирански сили.
С какви допълнителни възможности разполага президентът Джо Байдън, ако Иран прецени погрешно неговото рязко предупреждение към аятоласите - което беше просто: "Не го правете?"
Ако Иран реши да реагира или чрез повече марионетна дейност - по-специално от страна на "Хизбула" - или дори директно, Байдън ще получи подробен списък с варианти, които да предприеме в отговор. През годините съм участвал в изготвянето на такива списъци и това е обезкуражаващо, защото знаеш, че на практика изготвяш меню за смърт и разрушение.
Със сигурност Пентагонът вече разполага с подробни списъци на иранските обекти, основани на дългогодишната конфронтация, започнала още по време на иранската заложническа криза през 1979 г. Някои от вариантите, които вероятно ще бъдат разгледани, включват :
- Кибератаки, провеждани от Киберкомандването на САЩ с подкрепата на Агенцията за национална сигурност, насочени към критична иранска инфраструктура: петролни и газови съоръжения, рафинерии, терминали за превоз и евентуално електрическата мрежа на Ливан и Иран. Всички те биха били легитимни военни цели, ако бъдат поразени в отговор на иранския авантюризъм в настоящата криза.
- Операции на специалните сили срещу "Хизбула", които могат да включват съвместни мисии с израелски колеги, предназначени да подкопаят връзката за командване и контрол между Техеран и "Хизбула". Специалните сили биха могли да бъдат също така значително ефективни, ако се използват както срещу логистиката на "Хизбула", така и срещу иранската логистика, доставките на оръжие (както по море, така и на сушата) и усилията за снабдяване на "Хамас".
- Удари на далечни разстояния, вероятно с помощта на ракети "Томахоук" от крайцерите, разрушителите и подводниците, ескортиращи двата самолетоносача, които вече са в региона. С обсег от над 1500 морски мили и точна прецизност тези удари биха могли да бъдат използвани срещу критични ирански военни цели, като например обширната военноморска база в Бандар Абас, откъдето оперира голяма част от иранския флот (както конвенционален, така и части на Иранската революционна гвардия).
- Въздушни удари, нанасяни от F/A-18 Hornets или Joint Strike Fighters от палубата на USS Eisenhower в Северноарабско море. Военновъздушните сили на САЩ биха могли да ги допълнят с удари от другата страна на Арабския залив срещу иранската крайбрежна инфраструктура. Както военноморските, така и военновъздушните самолети са на няколко минути от изгодни ирански цели. В допълнение към крайбрежните цели въздушните удари на САЩ могат да унищожат иранската инфраструктура в залива, включително морски платформи или глави на газови и нефтопроводни кладенци.
Тези цели няма да доведат до значителни съпътстващи цивилни щети, но ще имат както дълбок военен ефект, така и осакатяващо икономическо въздействие. Горепосоченият списък, честно казано, е само началото по отношение на възможностите на САЩ със силите, които са разположени в момента. Иранските лидери са екстремисти, но не ирационални. Да се надяваме, че те проявяват внимание към ситуацията.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".