От Adidas AG до Nike Inc., производителите на облекло и обувки изнасят търговските си вериги от Китай, тласкани от геополитическото напрежение и привличани от по-ниските производствени разходи.
Но на фона на нарастващата глобална икономическа несигурност и отслабващото потребителско търсене много от тях откриват, че намирането на алтернативни производствени центрове е свързано със собствени предизвикателства. Някои от тях дори се завръщат в континенталната част на страната.
"Тази зряла екосистема, създадена в продължение на десетилетия в Китай, не само гарантира конкурентни цени, но и осигурява стабилно качество при масово производство, което е трудно да бъде копирано", казва Лора Магил, глобален ръководител на отдела за устойчивост в марката за обувки Bata Group. "Не мога да се сетя за друго място, което може да постигне качество, количество и цена така добре, както Китай."
Производителите на облекло и собствениците на фабрики, с които Bloomberg News разговаря, подкрепят мнението на Магил.
Лин Фън, на 50 години, е бизнесмен, който притежава фабрики за облекло в южния китайски град Гуанджоу и околностите му. Заводите му произвеждат дрехи предимно за клиенти от САЩ и Европа.
През 2020 г., когато Covid затваря границите, той започва нова производствена линия за дамски рокли в Ханой, за да "изпробва водата", окуражен от работниците, които са доволни на по-малко от половината от месечните заплати, които той плаща в Гуанджоу.
Но скоро се оказва шокиран от това колко малко поръчки идват от предпазливи чуждестранни клиенти с вече високи нива на складови наличности. Миналата година той напуска Виетнам и се насочва отново към Гуанджоу.
"Сега няма смисъл да говорим за разширяване или за преместване в чужбина", казва Лин. "При слабо търсене ниските разходи за труд и освобождаването от мита са безсмислени".
Това отстъпление рискува да провали част от направените инвестиции в размер на 1,8 млрд. долара, които по данни на Китайския национален съвет за текстил и облекло производителите в Китай са насочили към азиатските си съседи като Виетнам и Тайланд. Няколко от тези държави през годините са наблюдавали ръст на износа си към развитите страни за сметка на най-голямата азиатска икономика.
Америка разнообразява източниците си на облекло. Дял на вноса на облекло от САЩ за водещите търговски партньори
Подобна е историята и на Ки, управител на фабрика за облекло в Гуандун, който помоли да бъде назован само с първото си име, тъй като обсъжда въпроси, които може да са политически чувствителни.
В продължение на повече от 20 години той е управлявал производствени линии в Камбоджа, които са произвеждали дънки. През последното десетилетие обаче той отчита все по-малки маржове на печалба, тъй като минималните заплати се увеличават.
Сумата, която той плаща на работниците си в южния китайски град Джъшан, сега е само с 30 % по-висока от тази в Камбоджа - разлика, която преди 10 години е била много по-голяма. Междувременно производствените показатели в китайските му фабрики са с около 20 % по-добри, а освен това работниците са по-квалифицирани.
Разширяването на производството в Югоизточна Азия не е "рационално решение", казва Ки. "Страхувам се, че забавянето на бизнеса ще продължи през следващите една-две години."
Всъщност Китай е толкова неразделна част от световната верига за доставки на облекло, че дори смяната на държавите не намалява толкова много зависимостта.
Според Дуон Тхи Нгок Дън, заместник-председател на Виетнамската асоциация за текстил и облекло, виетнамската индустрия за облекло все още разчита предимно на китайски материали като копчета, конци, етикети и опаковки, като само около 30-40% от материалите се произвеждат на място.
Виетнам е вносител номер 1 на тъкани, произведени в Китай. По този начин той изпреварва значително конкурентите си, включително Индия
"Когато се заговори за раздвижване на веригата за доставки на химикали, за раздвижване на веригата за доставки на суровини, разполагате ли с познания за химическите продукти в страните? Разполагате ли с познания за масово производство в тези страни?" пита Магил от Bata.
Езиковите бариери и културните сътресения също са пречка за управлението на работниците в Югоизточна Азия, някои от които са по-малко опитни от служителите в Китай.
Майкъл Ласкау, бизнесмен от Виетнам, който свързва местни производители на облекло с чуждестранни купувачи, казва, че макар политическото напрежение да е мотивирало някои от клиентите му да се пренасочат към Югоизточна Азия - има "страх от пътуване до Китай и затъване там" - това не се е превърнало в стабилни поръчки към местните фабрики, което кара някои производители на облекло да се борят да останат на повърхността.
Ласкау заяви, че повечето клиенти, които правят поръчки на фабрики във Виетнам, се въздържат от по-дългосрочни договори, притеснени от слабото световно търсене. Според него без тези дългосрочни ангажименти много от компаниите за облекло живеят от месец на месец, като някои от тях дори планират да съкратят работната си седмица до четири дни, за да намалят разходите си.
Дън от Виетнамската асоциация за текстил и облекло заяви, че страната все още планира износ на облекло в размер на 40 млрд. долара през тази година, като някои клиенти от развитите страни се колебаят дали да разчитат прекалено много на Китай. Според нея износът на облекло през първото полугодие е бил 18,6 млрд. долара, което представлява 11,3 % от общия износ на Виетнам.
Все пак новите поръчки са предимно за крайно производство, а не за обработка. "Разходите за създаване на нови фабрики са много скъпи, а правителството не желае да има чуждестранни заводи, които произвеждат повече замърсяване", каза Дън.
Индия е един от другите бенефициенти на прехода на някои производители към диверсификация от Китай. Uniqlo, собственост на Fast Retailing Co., заяви, че ще търси повече производствени партньори в страната, докато Apple Inc. също увеличава производството си там, търсейки диверсификация от основния си център в континенталната част на страната.
Все още обаче не е ясно дали някоя друга държава - дори и такава с население колкото Китай - може да се конкурира с огромната ѝ производствена екосистема.
Една от фабриките за облекло, с които работи Ласкау, похарчи 80 млн. долара за фабрика във Виетнам, която да произвежда тъкани по по-екологични методи. Компанията отрази част от разходите за новото съоръжение в цената на плата - само за да се окаже, че постоянно е побеждавана от по-евтини конкуренти в Китай.
"В това се състои дилемата", казва Ласкау. "Клиентите искат тъкани, произведени във Виетнам, но не искат да плащат цената. Те искат всичко да е възможно най-евтино."