Дори с един от най-влиятелните зелени политици в света начело, Германия не успява да постигне почти всички свои цели в областта на климата.
Вицеканцлерът Роберт Хабек, който отговаря за въпросите, свързани с енергетиката и климата, е видял, че почти всички усилия за намаляване на емисиите през тази година са станали жертва на икономически проблеми или разочарование на избирателите. Управляващата коалиция, от която той е част, наближава средата на мандата си, след като е обещала стотици милиарди евро за опазване на околната среда, но все още изостава сериозно от ангажиментите за поглъщане на замърсителите с парникови газове.
Самият Хабек трябваше да признае, че целта за намаляването им с две трети до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. вероятно няма да бъде постигната в значителна степен - равняваща се на около половината от емисиите на Обединеното кралство през миналата година.
Макар че коалицията - първата, в която участват Зелените от почти две десетилетия - успя да прокара политики, които ще приближат страната до целта, тя се сблъска и със значителни неуспехи, включително размита забрана за отоплителни системи на изкопаеми горива и засилено използване на въглища. Бавният напредък на Германия се съчетава с усилията ѝ да убеди Китай и други държави, които са жадни за изкопаеми горива, да направят повече за опазването на планетата.
"С всяко омекотяване, с всяко ограничение постигането на целта става по-малко вероятно, отколкото е било досега", казва Детлеф Фишер, ръководител на баварската асоциация за енергетика и водоснабдяване.
Макар че енергетиката и климатът продължават да се смятат от избирателите за едни от най-важните въпроси за решаване в Германия, общественото одобрение за управляващите партии рязко спадна след изборите през 2021 г. Междувременно крайнодясната, скептична по отношение на климата „Алтернатива за Германия“ (AfD) набра популярност на последните избори на държавно ниво, а други теми като миграцията увеличиха значението си за избирателите.
Енергия
На Германия се пада една четвърт от свързаното с енергетиката замърсяване с въглероден диоксид в Европейския съюз и приблизително толкова, колкото произвеждат заедно следващите по големина замърсители - Италия и Полша. Това до голяма степен се дължи на германския производствен сектор, който е силно зависим от изкопаемите горива.
Симоне Петер, ръководител на Германската федерация за възобновяема енергия, казва, че настоящата коалиция е направила повече за насърчаване на по-чисти алтернативи от всяко предишно правителство. Производството на вятърна и слънчева енергия почти се е удвоило през последните 10 години, като през последните две години фотоволтаиците са се увеличили особено много.
Въпреки това енергетиката продължава да представлява най-големия дял от емисиите в страната. Германия планира да спре изгарянето на въглища до 2038 г. - много по-късно от повечето европейски държави, тъй като усилията за преместване на тази дата в момента са в застой - и ще засили използването им в производството на електроенергия за втора зима, за да избегне недостиг.
Разширяването на по-чистите алтернативи - като например повече вятърни и слънчеви мощности, както и нови газови електроцентрали, готови за използване на водород - изисква време и инвестиции, които някои компании понастоящем не желаят да правят, особено в условията на по-високи разходи за заеми. Освен това е "спешно необходима" инфраструктура, която да може да транспортира и съхранява правилно тази електроенергия, заяви индустриалната група DIHK.
В резултат на това целта на Германия до 2030 г. 80% от електроенергията да се добива от възобновяеми източници, в сравнение с 48% през миналата година, е "напълно нереалистична", казва Греъм Уейл, енергиен икономист в Рурския университет в Бохум.
За сравнение, Полша все още не е подкрепила официално ангажимента на ЕС да бъде въглеродно неутрална до 2050 г., но през 2022 г. отбеляза най-големия спад на емисиите в блока, тъй като намали използването на въглища и се превърна в най-бързо развиващия се пазар на слънчева енергия.
Жилища
Сградите в Германия представляват много по-малък дял от емисиите в сравнение с производителите, но много от тях са стари и с лоша изолация, а около 75% от домакинствата се отопляват на газ или петрол.
По-рано тази година Хабек предложи забрана на новите отоплителни системи, използващи изкопаеми горива, от 2024 г. - стъпка, която би могла да допринесе значително за намаляване на емисиите в сектора. Но след месеци на обществено недоволство от разходите, свързани с подобна стъпка, мярката трябваше да бъде смекчена и ще премахне само около три четвърти от вредните емисии, които първоначално бяха цел на мярката.
Целите за чиста енергия за общинските топлофикационни мрежи също бяха изместени от първоначалната цел от 50 % до 2030 г. на по-новата цел от 30 %. Коалицията отложи и плановете за по-строги стандарти за ефективност на новите сгради на фона на кризата в строителния сектор и недостига на жилища.
За разлика от тях втората по големина замърсителка в ЕС Италия е напът да постигне целите си за 2030 г. - главно благодарение на схема за повишаване на енергийната ефективност на сградите, според Международната агенция по енергетика.
Транспорт
Въпреки че правителството представи стратегии поне за енергийния и жилищния сектор, транспортният сектор продължава да изостава. След спада, свързан с пандемията, през последните две години емисиите от автомобилния транспорт отново започнаха да се увеличават.
В началото на тази година правителството въведе евтин билет за обществения транспорт в цялата страна, за да стимулира преминаването от колите. Според последните оценки на Асоциацията на германските транспортни компании обаче той е заменил само около 5 % от пътуванията с автомобил и групата твърди, че трябва да се направи повече за разширяване на предлагането на обществен транспорт в по-малките градове и селските райони.
Много германци продължават да разчитат на автомобили с двигатели с вътрешно горене. За да се постигнат целите на страната в областта на климата, обаче, броят на тези превозни средства трябва да бъде намален най-късно от 2025 г. - стъпка, която понастоящем изглежда "малко вероятна", пише в доклад на Германския експертен съвет по изменението на климата от ноември миналата година. Той изрази опасения, че старите автомобили ще продължат да се използват, дори ако бъдат закупени нови електрически превозни средства.
По-рано тази година Германия също така застана зад стремежа да се промени забраната за продажба на автомобили с двигатели с вътрешно горене в целия ЕС след 2035 г. Тя лобираше за изключение за автомобили, задвижвани с електронни горива, което според експертите не е енергийно ефективно.
В същото време не само отделни политики могат да повлияят на напредъка. Германия също така промени цялостната си стратегия за намаляване на емисиите, като се съсредоточи върху цели за цялата икономика, а не за отделните сектори. Новият подход ще улесни най-замърсяващите отрасли да се справят с минимални промени, стига да се постигне напредък в други области - стъпка, която беше приветствана от автомобилната индустрия.
"Като богата, развита страна с историческа отговорност, Германия все още прави твърде малко", казва Хана Фекете, съосновател на New Climate Institute.