Решението на турския президент Реджеп Ердоган да подкрепи кандидатурата на Швеция за членство във военния алианс НАТО насочи вниманието към Унгария.
Искането на Ердоган парламентът на страната му да ратифицира молбата на Швеция поставя пред законодателите в Анкара отговорността да последват примера. Това обаче повдига въпроса за намеренията на Унгария, която също задържа кандидатурата на Швеция за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще се срещне с шведския министър-председател Улф Кристерсон в Стокхолм във вторник.
Включването на скандинавската страна в НАТО, което се очаква от близо година и половина, ще промени динамиката на сигурността в Европа след инвазията на Русия в Украйна, след като алиансът вече прие Финландия в подобен процес.
Парламентът на Унгария все още не е насрочил гласуване по присъединяването на Швеция. Миналата пролет той бързо одобри кандидатурата на Финландия, след като турският президент заяви, че страната му ще продължи напред. Будапеща вече заяви, че няма да пречи на Швеция, след като Анкара приеме кандидатурата.
Отделно от това срещата на унгарския министър-председател Виктор Орбан с руския президент Владимир Путин по-рано този месец накара съюзниците на Будапеща от НАТО да изразят притеснения за сигурността.
Сега се очаква парламентът на Турция да насрочи дата за започване на обсъждане на кандидатурата на Швеция за членство в комисията по външни отношения, която в крайна сметка ще реши дали да изпрати протокола за присъединяване за окончателно гласуване.
Не е ясно кога ще се проведе първоначалният дебат, но управляващата „партия на справедливостта и развитието“ на Ердоган и нейните съюзници биха могли да го превърнат в приоритет, ако искат, на фона на натоварения график на законодателния орган за одобряване на бюджета за следващата година.
Преди около седмица Столтенберг изпрати писмо до всички държави членки, в което се казва, че Швеция трябва да стане член на НАТО най-късно до срещата на външните министри на НАТО, насрочена за 28-29 ноември, според говорител на шведското правителство. Говорителят на НАТО не отговори веднага на молбата за коментар.
Във вторник Джесика Росуал, министър по въпросите на Европейския съюз на Швеция, заяви пред репортери, че планира да разговаря с унгарския си колега за присъединяването към НАТО.
"Очакваме бързо решение и от Унгария и искаме да станем членове възможно най-скоро", каза тя в Люксембург.
Турция, заедно с Унгария, е един от последните противници на членството на Швеция, обвинявайки Стокхолм, че не е направил достатъчно, за да се справи с поддръжниците на сепаратистките кюрдски бойци, които Турция смята за терористи.
Балтийско море
Присъединяването на най-голямата скандинавска държава към НАТО означава, че осем от деветте държави, които граничат с Балтийско море, ще бъдат в блока, а само Русия ще бъде извън него. Включването на Швеция подобрява пътищата за снабдяване на съседна Финландия, която охранява 1300-километрова граница с Русия, и помага за защитата на Естония, Латвия и Литва.
Няма гаранция, че турският парламент ще действа бързо, освен ако не получи нареждане от Ердоган. Законодателите от „партията на справедливостта и развитието“ и националистическия съюзник „партията на националистическото действие“ са чувствителни към всеки знак на толерантност от страна на Стокхолм към поддръжниците на кюрдските бойци и протестите, които те смятат за неуважителни. Ердоган също така свърза въпроса за членството с преговорите на Турция със САЩ за закупуване на изтребители F-16.
Швеция се ангажира да си сътрудничи по-тясно с Турция в борбата с дейността на кюрдската групировка „Работническата партия на Кюрдистан“, която е обявена за терористична организация от ЕС. Откакто подаде кандидатурата си за членство в НАТО, скандинавската страна въведе и нови, по-строги закони за тероризма и одобри продажбата на оръжие на Турция.