Европейските кредитори, сред които Deutsche Bank AG и ING Groep NV, може да претърпят още една спънка по трудния си път към възвръщане на инвеститорите - този път от Европейската централна банка.
Някои членове на Управителния съвет на ЕЦБ искат да принудят банките да държат повече пари в институцията, което може да доведе до загуба на приходи за кредиторите в региона в размер на 66 млрд. евро в най-крайния случай, според изчисления на Bloomberg News. Deutsche Bank и ING ще бъдат сред кредиторите, изправени пред най-голям удар върху печалбата от това решение, според оценките на UBS Group AG.
Този ход вероятно ще изостри напрежението между ЕЦБ и банките в региона, които се оплакват от натрапчиви надзорни практики и прекомерна регулаторна тежест, докато се опитват да намалят разликата в оценките спрямо аналогичните банки в САЩ. Той би засилил и насрещния вятър от специалните банкови данъци, наложени от правителствата в региона. Главният финансов директор на Commerzbank AG Бетина Орлоп този месец нарече дискусията в ЕЦБ "безумна".
Много ниските пазарни капитализации на европейските банки отчасти се дължат на "негативното въздействие на интервенциите на политиците, регулаторите и централните банки през последните години", казва Александра Анеке, мениджър на портфолио в Union Investment. "Инвеститорите искат стабилни и надеждни условия. В момента не получаваме такива."
Банките в еврозоната са задължени да държат в ЕЦБ парична сума, която се равнява на 1% от най-често срещаните им депозити, или понастоящем 165,3 млрд. евро. През юли централната банка реши да се откаже от лихвите по тези пари, което означава, че засегнатите кредитори губят годишни плащания в размер на около 6,6 млрд. евро.
Всяко процентно увеличение на така наречените изискване за минимални резерви би намалило годишните приходи на банките средно с 2 %, твърдят изследователи от UBS, сред които и Райнаут де Бок, в бележка от четвъртък.
Според проучване на Bloomberg News, проведено по-рано този месец, повечето икономисти прогнозират, че ЕЦБ ще повиши задължителните резерви през следващите 12 месеца. Преобладаващата част от тези, които предвиждат увеличение, заявиха, че то ще бъде с 1 процентен пункт.
Това е увеличението, предложено от някои членове на Управителния съвет на ЕЦБ, според бележките от заседанието на централната банка през юли, публикувани в края на август. Най-крайното искане дойде от управителя на Австрийската централна банка Роберт Холцман, който иска увеличението да достигне до 10%.
Последиците от евентуално увеличение вероятно ще бъдат в разрез с желанието на банковия надзор на ЕЦБ да постигне по-високи оценки на банките. Преди това ЕЦБ е критикувала плановете на няколко европейски правителства да въведат налози върху печалбите на банките, отчасти защото те са засегнали цените на акциите. Някои официални лица признаха, че ограниченията на надзорния орган върху дивидентите по време на пандемията също са навредили на банките в очите на инвеститорите.
На инвеститорите "им е трудно да разберат" защо ЕЦБ би искала да повиши минималните резерви, тъй като това решение би нанесло "съществени удари върху банковите печалби и коефициентите на ликвидност", посочват изследователите от UBS в бележката си. "Имаше редица случаи, в които политиката на ЕЦБ неочаквано промени перспективите за банковите печалби."
Поддръжниците на по-високите задължителни резерви твърдят, че те ще спомогнат за затягане на паричната политика чрез намаляване на ликвидността в банковия сектор. Освен това някои членове на Управителния съвет посочиха, че този ход би могъл да бъде начин за намаляване на загубите на централните банки, тъй като ще намали доброволните депозити на банките в ЕЦБ, по които тя плаща лихви.
Банкерите разкритикуваха идеята като данък върху депозитите, като най-острата критика дойде от Германия, където се намират най-големите спестявания в Европа. Deutsche Bank вече заяви, че ще загуби около 200 млн. евро приходи от загубата на лихви по минималните си резерви в ЕЦБ при сегашните правила.
Ако ЕЦБ повиши задължителните минимални резерви, загубените от банките приходи вероятно ще бъдат по-малки от неочакваните приходи, които те получиха от бързата поредица от увеличения на лихвените проценти през тази и миналата година.
През следващата седмица водещите европейски банки ще започнат да отчитат приходите си за третото тримесечие и анализаторите очакват нетните приходи от лихви, които представляват разликата между парите, спечелени от банките от заеми, и тези, платени от тях по депозити, да скочат с 19% според оценки на Bloomberg. Общата стойност за най-големите кредитори вероятно ще достигне почти 163 млрд. евро през тази година, въпреки че се очаква да се задържи в застой през 2024 г., сочат оценките.
Със сигурност водещите европейски централни банкери са разделени по въпроса дали да повишат изискванията за резервите на банките и с колко, което означава, че кредиторите може да усетят по-малък допълнителен удар от опасенията или дори да не усетят никакъв.
Макар че ЕЦБ вероятно ще избере "внимателния път" на удвояване на задължителните резерви, мярката все пак може да натежи на плановете на банките за дивиденти и обратно изкупуване, заяви кредитният анализатор на Allianz Global Investors Симон Аутин.
"Това е индустрия със силно обществено участие", казва Аутин. "За съжаление, когато подобни мерки изглеждат некоординирани, това може да породи известно недоволство от сектора поради липсата на предвидимост."