След половин десетилетие на отрицателни лихвени проценти икономиката на Дания върви по пътя на икономическия „бум“ и рискува да се изправи пред недостиг на човешки ресурс, необходим за поддържането на устойчив икономически растеж, съобщиха от централната банка, предаде Bloomberg.
„Икономиката на Дания отбелязва значителен подем. С оглед на това, че признаците за недостиг на работна сила стават все по-видими, държавният бюджет може да бъде балансиран в рамките на следващите няколко години, така че фискалната политика да допринесе за стабилизиране на икономиката“, коментира гуверньорът на централната банка Ларс Роде.
Графика: Bloomberg
Предупреждението идва въпреки редуцирането надолу на икономическата прогноза, като БВП се очаква да нарасне с 1,4% през 2017 в сравнение с предходната прогноза за 1,5%. Банката също понижи перспективата си за икономиката през 2018 до 1,5% спрямо предходната си оценка от септември за икономически ръст от 1,8%.
„Малко по-ниските очаквания за икономическия растеж за следващите години отразяват основно по-слабата перспектива за експортните пазари на Дания“, коментира Роде. Потреблението на домакинствата се очаква да бъде двигателят на икономическата експанзия“, посочва той.
„Собствениците на жилища в Копенхаген ще бъдат сравнително по-засегнати от повишаване на лихвените проценти спрямо тези в останалата част на Дания“, коментира той. Жилищният пазар е „уязвим на внезапно повишение на лихвените проценти“, а също така „има и значителен риск, свързан с това, че ако повишаването на реалните цени, което се наблюдава през последните години, продължи, то ще бъде следвано от спад със същия размер“, коментира Роде.
Централната банка предупреди лидерите да не допускат кредитните стандарти да бъдат смекчени на фона на конкурентния натиск или да допуснат да продължи промяната на изискуемото ниво на провизиите. Загубите се случват и изискванията „трябва да се очаква да бъдат повишени до някаква степен“, коментираха от банката.
От финансовата институция анализираха и потенциалните ефекти от икономическите заявки на избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп. Планираното увеличение на фискалните разходи има потенциал да ускори ръста на доходите и инфлацията, особено ако предлагането на труд не се повиши, посочват от централната банка.
На страни от риска за „прегряване“ на икономиката, подобни политики също ще доведат до ръст на държавния дълг на САЩ, който е на исторически високо ниво, коментират от банката.