Китайското министерство на околната среда изисква от големите промишлени замърсители да докладват по-точно емисиите си, тъй като приема необходимите процедури за разширяване на националния пазар на въглеродни емисии и готви китайската промишленост за данъка върху въглеродните емисии на Европейския съюз.
Според документ, публикуван на уебсайта на министерството в сряда, фабриките, които изпускат еквивалента на повече от 26 000 тона CO2 годишно в седем ключови индустрии, ще трябва да проверят данните си за 2022 г. до декември. Индустриите включват производството на алуминий, цимент, стомана, нефтохимическа промишленост, химикали, хартия и авиация, като всички те трябва да се присъединят към китайския пазар на въглеродни емисии до 2030 г., а някои от тях още през следващата година.
Министерството централизира процеса на годишно отчитане, който досега се извършваше на местно ниво, в опит да помогне на износителите да изпълнят изискванията на Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите на Европейския съюз, който започна да събира данни този месец и официално стартира през 2026 г. Министерството заяви, че алуминият, циментът и стоманата - отрасли, обхванати от първата фаза на регулацията - ще трябва да приключат проверката на данните си до септември от следващата година, по-рано от останалите сектори.
Понастоящем китайският пазар на въглеродни емисии обхваща само енергийните предприятия. С подчертаването на тези три сектора министерството вероятно дава знак, че включването им ще бъде приоритетно. Разширяването на пазара е важна стъпка към постигането на целта на президента Си Дзинпин за намаляване на емисиите в цялата страна до края на десетилетието.
В по-широк план измерването на емисиите и уеднаквяването на начина, по който те се отчитат в различните региони, е от решаващо значение за усилията за ограничаване на глобалното затопляне, както и за улесняване на търговията.
Създаването на стабилна система за докладване ще помогне на Китай "да се справи с предизвикателствата на Механизма на ЕС, като направи предприятията по-подготвени за тарифата на ЕС", каза Цин Ян, водещ анализатор по въглеродни емисии и енергетика в London Stock Exchange Group.
Разходите за въглеродни емисии в ЕС са много по-високи, отколкото в Китай, което създава една от най-големите пречки за привеждане в съответствие. Съществуват обаче някои начини за заобикаляне на правилата. За индустрии като стоманодобивната, китайските фирми "имат различни производствени линии с продукти с различно ниво на интензивност на емисиите", каза Цин.
Отчитането на въглеродните емисии ще позволи на износителите да изпращат "по-екологичните продукти в ЕС, а по-замърсените - на други пазари, без да се налагат въглеродни мита".
Стоманодобивната промишленост отдавна е проблем за международните търговски партньори на Китай. В момента се водят разговори за това дали тя трябва да бъде обект на съвместни действия на ЕС и САЩ за справяне с излишното производство и намаляване на въглеродните емисии.
Документът на Министерството на околната среда също така определя по-строг режим за това какво представлява енергията с нулеви емисии. Единственото разрешено приспадане от емисиите на дадено дружество ще бъде чистата енергия, получена от собствени централи, които не са свързани с мрежата.
Това вероятно ще предизвика спорове, тъй като означава, че сертификатите за зелена енергия, закупени от дружествата с цел компенсиране на техните емисии, вече няма да бъдат валиден метод за намаляване на въглеродния отпечатък. Програмата за зелени сертификати беше разширена през август, за да включи повече възобновяеми енергийни източници.