Президентът Джо Байдън пътува из САЩ, за да популяризира съживяването на производството, което, без съмнение, се надява да помогне на шансовете му за преизбиране. За съжаление, този "бум на Байдън" е много по-малко съществен, отколкото Белият дом иска да накара американците да повярват. Дори и при най-розовите прогнози програмите, подписани от администрацията, няма да допринесат за увеличаване на заетостта в производството, а още по-малко - за повишаване на цялостната икономика, това пише за рубриката Bloomberg opinion – Карл Смит
Разходите за строителство на производствени съоръжения се увеличиха повече от два пъти - от 81 милиарда долара на годишна база по това време на миналата година до рекордните близо 200 милиарда долара през август. Част от това увеличение може да се отдаде на стимулите, предоставени от Закона за намаляване на инфлацията и Закона „CHIPS“, които бяха подкрепени от президента.
Но има и други важни фактори. Недостигът, причинен от Covid, натрупаните опашки в големите пристанища през 2021 г. и тригодишният (и продължаващ) скок в продажбите на дребно създадоха убедителни аргументи за преместване на производството дори без тези стимули. Разходите за потребителски стоки сега са с 30% по-високи, отколкото в началото на пандемията, а световните вериги за доставки все още не са се възстановили напълно. Така че краткосрочното разрастване на местното производство беше почти неизбежно.
Друга причина е, че неотдавнашният ръст на инвестициите в производството не е толкова впечатляващ, колкото изглежда: Когато се коригират с инфлацията, цифрите са засенчени от спада на инвестициите в останалата част на икономиката.
Според оценките на Бюрото за икономически анализи на САЩ през второто тримесечие коригираните спрямо инфлацията инвестиции в производствени мощности са възлизали на по-скромните 125 млрд. долара (на годишна база). Извън производството инвестициите в нежилищни структури възлизат на 480 млрд. долара през последното тримесечие, което е с 90 млрд. долара по-малко от пика им през третото тримесечие на 2019 г. (отново данните са на годишна база).
Дългосрочните последици от индустриалните политики на Байдън са още по-малко впечатляващи. Според анализ, извършен от организацията Labor Energy Partnership, която е силен поддръжник на политиките на Байдън, те ще създадат 150 000 допълнителни работни места в промишлеността до 2030 г. Това означава увеличение от едва 1,3 % спрямо 13,1 милиона работници, заети в производството в момента. За сравнение, само през 2018 г. икономиката на САЩ е създала 272 000 работни места в производството.
Администрацията се надява, че като насочи ресурсите си към полупроводниците и зелената енергия, ще може да насърчи развитието на производствена екосистема, която да осигури на САЩ водеща роля във високотехнологичното производство. Проучванията сочат друго.
Анализаторите от Световната търговска организация обобщават доказателствата по следния начин: За икономиките в преход от неразвита към развита директните инвестиции в производството наистина могат да бъдат от полза за местните доставчици. За напълно развитите икономики обаче преките инвестиции не носят ползи нито за местните доставчици, нито за купувачите на производствени продукти. Това е така, защото инвеститорите вече са наясно с това, което те могат да предложат, а капиталовите пазари - особено в САЩ - могат лесно да финансират създаването на нови отрасли, ако има силна икономическа обосновка за тях.
Всъщност тенденцията на администрацията на Байдън да включва в тези програми стимули, благоприятни за профсъюзите и други прогресивни интереси, може да затрудни инвеститорите да установят пълните разходи за разширяване на производството в САЩ. От друга страна, както посочва президентът на института "Peterson" Адам Позен, при една по-благосклонна към бизнеса администрация програмите за стимулиране на политиката биха били готови за корупция.
Президентът несъмнено е искрен в желанието си да съживи производството в САЩ и е изкушаващо да погледнем на ръста на преместването като на доказателство, че политиките на неговата администрация имат трансформиращ ефект. И все пак дори най-оптимистичните прогнози сочат, че индустриалната политика на Байдън ще има само незначителен ефект върху заетостта в производството на САЩ.