Последният път, когато Владимир Путин стъпи на китайска земя, той се върна у дома с обещание за партньорство „без граници“ от страна на президента Си Дзинпин. По-малко от месец по-късно той започна инвазията в Украйна. Във вторник той се завърна в Пекин в слаба позиция, нуждаещ се от икономическата подкрепа на Китай и от изход от политическата изолация, която сам си е причинил.
Срещата между двамата президенти неминуемо ще бъде засенчена от конфликта на Израел с базираната в Газа войнствена групировка „Хамас“, обявена за терористична организация от САЩ и Европейския съюз. През уикенда държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова Китай да използва приятелските си връзки с Иран - който подкрепя „Хамас“ - и по-широкото си влияние в Близкия изток, за да предотврати ескалацията на конфликта. Натискът върху Си, а косвено и върху Путин, който също е близък до Техеран, да предприемат действия във връзка с кризата вероятно ще се засили.
Засега се очаква двамата лидери да се съсредоточат върху техните разрастващи се отношения. През 20-те месеца след нахлуването в Украйна зависимостта на Русия от Китай обхвана всички аспекти на нейната икономика. След като Западът прекъсна търговските си връзки, износът на Китай за Русия скочи с 57% досега през тази година. По данни на Bloomberg Economics през септември юанът представлява почти половината от стойността на цялата валутна търговия в Москва - в сравнение с едва 0,4% през януари 2022 г. Понастоящем Китай е най-големият вносител на изкопаеми горива от Русия, като доставките на въглища са се увеличили повече от два пъти от 2020 г. насам.
Участието на руския лидер във форума на Си за инициативата "Пояс и път", който се открива във вторник, е първото му пътуване в чужбина - освен посещенията в бившите съветски републики - откакто през март Международният наказателен съд издаде заповед за арест срещу него за предполагаеми военни престъпления в Украйна. Посещението ще позволи на Русия да затвърди тази изключително важна икономическа подкрепа и да окаже натиск върху Пекин да подпише споразумения за нов газопровод.
От своя страна Си търси надеждна Русия, която да бъде мощен партньор в изграждането на неговата визия за алтернативен световен ред. Такъв, който се основава на вековното взаимно недоверие към Запада - особено към САЩ и техните военни съюзници - и на желанието да засили собствената си позиция на остров Тайван, който той разглежда като отцепническа провинция, но който Вашингтон подкрепя.
Путин е ключова част от това. Всъщност, ако Китай нападне Тайван - перспектива, която е малко вероятна в скоро време - Русия може да се окаже от решаващо значение за осигуряване на доставки на храна и гориво и евентуално за осигуряване на политическо покриване в Съвета за сигурност на ООН.
Някои експерти и учени в Пекин обаче са обезпокоени, тъй като смятат, че Китай не получава много от тези отношения, освен нов пазар за някои от своите автомобили, телевизори и смартфони и по-ниски цени на руския петрол и газ. Това доведе до въпроси дали Пекин не е заложил твърде много на руския лидер.
"Мисля, че Путин не е идеалният партньор за Си Дзинпин - той се надяваше на много повече", казва Якуб Якобовски, заместник-директор на Центъра за източни изследвания във Варшава. "Той все повече се превръща в бреме за Си във вътрешен план за онези части от китайския елит, които не искат да се абонират за промяната на международния ред, който Русия започна."
Си се стреми да постигне баланс, който става все по-труден, колкото по-дълго се проточва войната. Той не е предоставил голяма военна помощ на Русия, която би провокирала санкции на САЩ срещу Китай, и е предупредил както срещу използването на ядрени оръжия, така и срещу нападенията срещу цивилни граждани. За разлика от Путин, който е третиран като престъпник от Запада, Си иска стабилни отношения със САЩ и изглежда вероятно да се срещне с президента Джо Байдън през ноември. Но отказът му да осъди изрично инвазията подкопа претенциите на Пекин за неутралитет и засили скептицизма сред някои държави от Групата на седемте по отношение на неговото мирно предложение от 12 точки за разрешаване на украинската криза.
Мирните усилия на китайския лидер му спечелиха известно доверие сред нововъзникващите икономики като Бразилия. Всъщност в началото на годината той се опитваше да действа като световен миротворец, помагайки на дългогодишните съперници Саудитска Арабия и Иран да постигнат дипломатическо примирие. По-късно той предложи провеждането на мирна конференция между Израел и Палестина, поради което сега е призован да поеме роля в успокояването на конфликта с "Хамас". Пекин призова за прекратяване на огъня, но освен това влиянието му е неясно. За Путин конфликтът може да бъде полезен, ако означава, че западните сили и общественото внимание са отклонени от военните действия в Украйна.
САЩ затягат ограниченията за износ на модерни технологии, ЕС проверява субсидиите за електрически превозни средства в Китай, а някои азиатски съседи увеличават военните си разходи на фона на нарастващото напрежение около Тайван. Главният търговски преговарящ на ЕС Валдис Домбровскис предупреди, че позицията на Китай по отношение на Украйна вреди на желанието на бизнеса да инвестира във втората по големина икономика в света.
Пекин "се опасява, че докато хората продължават да поставят Китай и Русия в една и съща категория, те всъщност ще изгорят моста към Европа, САЩ и други страни", казва Нгеоу Чоу Бинг, директор на Института за изследване на Китай в Университета на Малая, който е автор на многобройни статии за китайската политика. "Китай иска да се представи като човек, на когото и двете страни могат да разчитат."
Путин беше първият чуждестранен лидер, когото Си посети, след като стана президент на Китай през 2013 г. И през последното десетилетие двамата често са описвани като хора в близки отношения, въпреки че не споделят общ език. През 2019 г. те отпразнуваха заедно рождения ден на Си в Таджикистан: Путин направи на китайския лидер подарък - кутия сладоледи на клечка. Двамата президенти - които и двамата промениха правилата на своите страни, за да им дадат възможност да удължат времето си на власт - за последен път се срещнаха в Москва през март, само няколко дни след като Международният наказателен съд издаде заповедта си за арест срещу Путин. В интервю, излъчено по руската телевизия в понеделник, Путин каза за отношенията си със Си: "Ако се споразумеем за нещо, можем да бъдем сигурни, че и двете страни ще спазят своята част от сделката".
Въпреки това, според един европейски дипломат, в динамиката между двамата лидери съществува и елемент на съперничество между братя, което напомня за времето, когато Съветският съюз беше смятан за "по-големия брат" в отношенията. Това вече не е така.
Отношенията между страните често са били обтегнати, а понякога и открито враждебни. През 1969 г. граничните сблъсъци карат Съветския съюз да заплаши Китай с използване на атомно оръжие. Този "ядрен шантаж" е една от причините, поради които Пекин ще се противопостави на подобни руски заплахи в Украйна, смята Уан Иуей, бивш китайски дипломат в ЕС.
Друга "червена линия" за Пекин е принципът на териториален суверенитет, залегнал в Устава на ООН. Това е нещо, което Китай редовно използва, за да подкрепи претенциите си към Тайван. И въпреки че Си изглежда споделя загрижеността на Путин относно разширяването на НАТО, това не означава пълна подкрепа за Русия.
Тези, които подкрепят Москва, казва Уан, не "подкрепят териториалното завладяване на Русия", а по-скоро празнуват "руснаците с тяхното поведение срещу западната хегемония". Уан, който сега е влиятелен академик и директор на Института по международни отношения към университета Renmin, добави: "Много хора мразят Русия и я критикуват".
Една от областите на напрежение е китайската инициатива "Един пояс, един път" - забележителната външнополитическа програма на Си за разширяване на влиянието на Пекин чрез проекти на стойност 1 трилион долара - която навлезе в Централна Азия, задния двор на Русия.
Засега Русия не може да направи почти нищо по отношение на дисбаланса в отношенията. "Москва има голяма нужда от сътрудничеството на Пекин, за да поддържа икономиката си на повърхността", казва Александър Исаков, икономист, който се занимава с Русия в Bloomberg Economics. "Москва ще трябва да поеме по-голямата част от разходите."
Ръстът на двустранната търговия с Русия е добър знак за Китай, тъй като политиците се опитват да дадат тласък на растежа на затъналата икономика. Увеличеният износ за Русия се дължи отчасти на китайските компании за потребителски стоки, които запълват празнината, освободена от западните марки, които напуснаха страната след налагането на санкциите. Доставките на произведени в Китай превозни средства, части и аксесоари скочиха до около 14 млрд. долара през първите осем месеца на тази година, което е повече от пет пъти повече в сравнение със същия период на 2021 г., според данни на Главната митническа администрация на Китай.
В дългосрочен план Москва се нуждае от инвестиции на Пекин в местното производство. Сектори като автомобилната индустрия се нуждаят от помощ, за да запълнят празнината, оставена от западните компании. Само осем от 14-те завода за леки автомобили в Русия работят. По-малките китайски производители на автомобили вече произвеждат в Русия, но за да се върне производството на нивата отпреди инвазията - около 1,4 млн. автомобила, от 451 000 през 2022 г., още две или три големи компании ще трябва да създадат монтажни линии в Русия, според анализ на Bloomberg Economics.
"За Русия по-тясната интеграция с Китай е необходимост - тя трябва да намери заместител на технологиите и капитала, които досега се осигуряваха от ЕС и други страни от Г-7", казва Исаков. "За Китай рискът се състои в това, че капиталът, инвестиран в Русия, може да загуби стойността си, когато и ако санкциите срещу Москва бъдат облекчени или отменени, и нейните производители ще трябва отново да се конкурират за пазарен дял с производителите на автомобили от Г-7."
Пекин дава отсрочка за най-неотложните финансови проблеми на Москва. Той се превърна в основен купувач на евтин руски петрол и газ при липсата на европейски клиенти. По данни на китайската търговия през първите осем месеца на 2023 г. Китай е закупил суров петрол от Русия на стойност около 37,5 млрд. долара. В края на 2022 г. доставките на въглища са нараснали до над 64 млн. тона - годишен рекорд, който ще бъде счупен тази година, след като между януари и август вносът надхвърли 70 млн. Тона.
Едновременно с осигуряването на този финансов спасителен пояс Пекин очаква от Москва по-изгодна сделка за предложения газопровод "Силата на Сибир 2". Москва често говори за перспективите за скорошно споразумение, но Пекин е далеч по-сдържан и не са подписани никакви договори. Анализаторите очакват Русия да настоява за повече сделки и споразумения за сътрудничество през тази седмица.
Интернационализирането на юана, който представлява едва 3% от световните валутни резерви, се разглежда от Пекин като още един фронт в усилията му да оспори господстващото положение на САЩ в световната финансова система. Използването на юана от Русия при експортните плащания скочи до 29% през август спрямо нула преди инвазията, докато той съставляваше 38% от вноса спрямо 4% за същия период, сочат данните.
Според Юн Сун, старши научен сътрудник и заместник-директор на програмата за Източна Азия в мозъчния тръст Stimson Center, обаче Пекин не може да натиска твърде силно предимството си. "Сегашното стратегическо блато на Русия няма да продължи вечно", казва тя. "За Пекин фокусът не е непременно колко е готова да даде Русия, а какви разходи трябва да понесе Китай."