Пътуването на Еманюел Макрон и Олаф Шолц с лодка по река Елба тази седмица беше символично за каращата се френско-германска двойка на ЕС – опит да се намери обща посока в сходни предизвикателства. И все пак, въпреки че се говори за пробив по спорния въпрос за реформата на електроенергийната система, очакванията изглеждат толкова обнадеждаващи, колкото изражението на Макрон, докато яде традиционен немски сандвич.
Лидерите са в една и съща лодка. Нарастващата крайна десница вече не е само френски феномен, а подкрепата за Алтернатива за Германия (AfD) се увеличава на фона на гнева срещу миграцията и последиците от войната в Украйна. Икономиките на двете страни се забавят, като германската е особено смазана от десетилетна зависимост от руския газ, докато френската също се задъхва, дори когато инфлацията започва да намалява. И двете страни подкрепят повече държавна помощ и по-малко наивен подход към търговията. Макрон е възпрепятстван от липсата на парламентарно мнозинство, а Шолц се бори да бъде чут над коалиционните борби.
Въпреки приятелските ръкостискания тази седмица и солидната подкрепа за Израел след нападението на Хамас, двамата мъже яростно гребат в противоположни посоки. Объркването и шокът в Германия от връщането на етикета „болният човек на Европа“ след години на успехи, водени от износа, накара Берлин да се бори да се защити – да защити автомобилите с двигатели с вътрешно горене, износа за Китай и енергоинтензивната промишленост. Това се сблъсква с предпочитанията на Макрон за ядрената енергия (от която Германия напълно се отказа през април), повече обединяване на отбраната на ЕС и по-гъвкави бюджетни правила; приоритетите на Париж са по-остри и опетнени от злорадство. Министърът на икономиката на Германия Робърт Хабек миналия месец каза: „Не сме се съгласили с нищо.“
Пример за това е енергийната политика. Въздействието на руския газов шок върху пазарите на електроенергия доведе до нужда за държавна намеса, като цените на едро на електроенергията се повишиха с 254% във Франция и с 210% в Германия между вторите тримесечия на 2021 г. и 2022 г. според изследователя от Института Jaques Delors Фук-Вин Нуйен. Но чия намеса? Париж иска да използва новите дългосрочни договори за електроенергия, за да се възползва от предимствата на доминиращата роля на ядрената енергия във Франция, където цените сега са с 12% по-евтини, по Рейн. Берлин се опасява, че включването на съществуващите ядрени паркове ще възпрепятства инвестициите във възобновяеми енергийни източници и ще подпомогне френската промишленост, докато Германия ще страда от по-скъпия газ. Макрон, който се притеснява, че Мари льо Пен ще направи популистки опит да се противопостави на ядрената Германия, не показа признаци на отстъпление, като обеща в стил Брекзит да "си върне контрола" върху цените.
Всичко това е доста мрачно за европейския проект, който има остра нужда от единство, тъй като се стреми към по-голямо разширяване на автономия и енергийна сигурност, тъй като цените на природния газ отново започват да се покачват. Това е също така далеч от предишните властови двойки като Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер или Валери Жискар Д'Естен и Хелмут Шмит, които успяваха да изгладят дългогодишни недоразумения като привързаността на Германия към чадъра за сигурност на НАТО или преивързаността на Франция към статута ѝ на световна сила. Когато френско-германският двигател се задъхва, това се случва и с ЕС.
Бившият френски посланик Клод Мартен, чиито нови мемоари подробно описват възходите и паденията във френско-германските отношения, каза за Bloomberg: “Всеки път, когато нещата се объркат, си казваме, че двигателят ще заработи отново... Но ние свикнахме да не се разбираме.“ Изглежда, че духът на фонда за възстановяване от пандемията в размер на 800 милиарда евро (850,7 милиарда долара) иницииран от Макрон и Ангела Меркел, е изчезнал завинаги.
В краткосрочен план има известна надежда, че усилията за разрешаване на конкретния въпрос за реформата на пазара на електроенергия ще дадат резултат, като политикът от Зелената партия Свен Гиголд наскоро изтъкна "голяма сделка". Това би могло да означава, че Париж ще намери начин да подкрепи своята индустрия чрез държавния оператор Electricite de France SA, като същевременно предостави на Германия отстъпки в други области, например чрез отключване на повече трансгранични проекти за енергийна инфраструктура в областта на водорода. Подобно на споровете за таксономията на ЕС за обозначаване на енергийните източници като "зелени", която в крайна сметка включваше както ядрената енергия, така и природния газ, за да се успокоят Франция и Германия, това изглежда като една от онези битки, в които и двете страни постигат своето - в идеалния случай без постоянни субсидии, нарушаващи пазара.
За да се помирят Шолц и Макрон в по-дългосрочен план обаче, ще са нужни 50 пътувания с лодка, а не само едно. По-добре е Париж да промени собствения си подход, като се стреми да изгради по-силни връзки с други членове на ЕС, вместо да прави още френско-германски инициативи от дронове до танкове (или европейски самолетоносач.) Междувременно Германия също трябва да се активизира и да осъзнае, че Франция и Европа са в основата на лечението на нейния статут на болен човек, както се посочва в неотдавнашен документ в съавторството с Нилс редекер от училището „Херти“: Пътят към енергийна конкурентноспособност, индустриална политика и по-голям износ минава през по-силен и по-интегриран единен пазар на ЕС. „Франция и Германия трябва да престанат да се изтощават с челни битки“, казва главният икономист на AXA Group Гил Мок.
Това написа за рубриката Bloomberg Opinion - Лионел Лоран