Международният валутен фонд (МВФ) повиши повиши прогнозата си за глобалната инфлация през следващата година и призова централните банки да запазят затегната си политика до трайно отслабване на ценовия натиск.
Във вторник МВФ повиши прогнозата си за темпа на нарастване на потребителските цени по света до 5,8% за следващата година спрямо 5,2% преди три месеца. Призивът за бдителност по отношение на инфлацията идва в момент, когато МВФ също така намали прогнозата си за икономическия растеж през 2024 година.
МВФ, институцията, натоварена да следи състоянието на световната икономика, предвижда в повечето страни инфлацията да остане над целевите стойности на централните банки до 2025 г.
Инфлацията няма да се забави с очаквания до сега темп
Прогнозите са дългоочаквано събитие на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които се провеждат тази седмица в Маракеш, Мароко – за първи път от 50 години насам това се случва в Африка. Заседанията се провеждат след смъртоносното нападение на "Хамас" срещу Израел през уикенда, което разтърси света и съживи опасенията за по-широк конфликт в Близкия изток – откъдето идва почти една трета от световното предлагане на петрол. Нападенията представляват още един фактор в период, белязан от глобална несигурност.
Централните банки в големите икономики, включително в САЩ и Европейския съюз, повишават агресивно лихвените проценти от над 1 година насам, за да ограничат инфлацията, която през 2022 г. достигна 8,7% в световен мащаб – най-високото ниво от средата на 90-те години на миналия век.
„Монетарната политика трябва да остане затегната на повечето места докато инфлацията трайно не се понижи до целевите стойности“, заяви Пиер-Оливие Гуринчас, главен икономист на МВФ, на брифинг с репортери. „Не сме стигнали дотам.“
Скокът бе стимулиран от фактор, сред които прекъсване на веригата за доставки при пандемията от Covid-19, фискални стимули в отговор на глобалния lockdown, последващо силно търсене и свит пазар на труда в САЩ, както и прекъсване на доставките на храни и енергия поради инвазията на Русия в Украйна, което имаше ефект най-вече в Европа и Великобритания.
Фондът предвижда глобален растеж от 2,9% за следващата година, което е с 0,1% по-малко от прогнозата му от юли и под средните 3,8% за двете десетилетия преди пандемията. Прогнозата му за 2023 г. остава непроменена – 3%.
Инфлационна прогноза за 2024 г.
От април насам фондът предупреждава, че средносрочните перспективи са отслабнали. Сред факторите, които спъват експанзията, са дългосрочните последици от пандемията, нахлуването в Украйна, разпадането на световната икономика на блокове и затягането на политиката на централните банки.
„Виждаме, че световната икономика куца и все още не може да бяга“ казва Гуринчас
МВФ променя прогнозата за световния икономически растеж
Въпреки че перспективите за глобалния растеж са ниски, той е относително стабилен и МВФ вижда по-големи шансове централните банки да овладеят инфлацията, без да доведат света до рецесия.
Въпреки това стабилността на общата прогноза на МВФ за растежа прикрива някои важни промени в прогнозите на отделните държави, които са в основата на прогнозата. Прогнозата на САЩ, най-голямата икономика в света, за тази година бе повишена от 1,8% през юли на 2,1%, а за следващата година – от 1% на 1,5% въз основа на по-силните бизнес инвестиции през второто тримесечие и устойчивия растеж на потреблението.
МВФ смята, че безработицата в САЩ ще достигне своя връх от 4% през последното тримесечие на 2024 г. - по-малко от прогнозите през април 5,2%, „което съответства на по-меко приземяване на американската икономика, отколкото се очакваше по-рано“.
Прогноза за БВП
От друга страна, прогнозата за растежа на Китай, втората по големина икономика в света, беше намалена от 5,2% за 2023 г. на 5%, а за 2024 г. - от 4,5% на 4,2%. Китайската икономика губи инерция поради спада на инвестициите в недвижими имоти и цените на жилищата, който застрашава държавните приходи от продажби на земя, както и заради слабите потребителски нагласи.
„Възстановяването на доверието и изчистването на този сектор ще изисква решителни действия от страна на властите и ние видяхме известна стъпка в тази посока, но е необходимо още“, каза Гуринчас. „Ако това не се случи, има вероятност проблемът да се задълбочи и да стане по-зле.“
Оценката за растежа на еврозоната също беше намалена на 0,7% през 2023 г. спрямо предишната оценка от 0,9% и на 1,2% през 2024 г. спрямо предишната прогноза от 1,5%.
Различия се наблюдават и сред европейските икономики, като Германия се свива повече от предварително очакваното на фона на слабост в чувствителните към лихвените проценти сектори и по-бавно търсене от страна на търговските партньори. Прогнозата за Франция обаче беше повишена, след като през първата половина на 2023 г. се наблюдаваше догонващо развитие на промишленото производство и вътрешното търсене се представи по-добре.
МВФ повиши прогнозата си за растежа на Япония за тази година до 2% от предишната прогноза за 1,4%, тъй като той е подкрепен от забавеното търсене, ръста на туризма, благоприятните политики и възстановяването на износа на автомобили, който преди това беше възпрепятстван от предизвикателствата във веригата за доставки.
Перспективите за растежа във Великобритания за следващата година бяха намалени от 1% до 0,6%, което отразява по-затегнатите монетарни политики за овладяване на все още високата инфлация и продължаващото въздействие на шока от високите цени на енергията върху условията на търговия.
МВФ неведнъж е предупреждавал за фрагментация на световната икономика или за нейното разпадане на геополитически блокове по разломни линии заради обтегнатите отношения на САЩ и Китай, както и заради войната на Русия.
Фондът прогнозира ръст на търговията от 0,9% през тази година, което е по-малко от очакваните през юли 2% и в сравнение със средния ръст от 4,9% през двете десетилетия преди пандемията. Това отразява преориентирането към вътрешните услуги, забавените ефекти от поскъпването на долара, което забавя търговията поради широко разпространеното фактуриране на продукти в долари, и нарастващите търговски бариери.