През последното десетилетие Бангладеш е успешен в икономическо отношение. Растежът постоянно надхвърля 6% и средно за периода 2016-2021 г. изпреварва страни като Индия, Индонезия и Филипините. Бангладеш скоро ще се „дипломира“ от редиците на по-бедните държави, отказвайки се от различни прерогативи в областта на търговията и помощта за развитие, от които вече не се нуждае.
В политическо отношение страната не е толкова образцова. Управляващата партия „Awami League” на министър-председателя Шейх Хасина е на власт от 2009 г. насам. Макар че партията спечели убедителна победа на изборите през 2018 г. изборите бяха широко осъдени като недостатъчно свободни и справедливи.
Трудно е да сме оптимисти, че предстоящият вот в страната, който ще се проведе след няколко месеца, ще бъде много по-свободен. Въпреки това е също толкова трудно да се разбере защо САЩ решиха да превърнат Бангладеш в център на внимание в иначе забравената външнополитическа програма на президента Джо Байдън „демокрацията на първо място“.
В доста неясно изявление миналия месец Държавния департамент на САЩ обяви, че е „предприел стъпки“ а налагане на визови ограничения на най-малко трима души от Бангладеш, включително „членове на правоприлагащите органи, управляващата партия и политическата опозиция“, заради „подкопаване на демократичния изборен процес в Бангладеш“. В изявлението се посочва, че скоро към списъка могат да бъдат добавени и други имена.
Подобен открит тормоз не е нито справедлив, нито разумен. Вярно е, че под ръководството на Awami League полицията и други държавни институции са все по-политизирани. Миналия месец ръководителите на известна правозащитна група бяха вкарани в затвора, след като публикуваха доклад, в който се твърди, че през 2013 г. срещу протест е използвана прекомерна сила.
Новият Закон за киберсигурността дава на полицията безпрецедентни правомощия за претърсване и арест, с които лесно може да се злоупотреби. Freedom House описва Бангладеш днес като „частично свободен“, класирайки страната само малко над Пакистан и малко под Нигерия, Ливан и Сингапур.
Въпреки това ограниченията на САЩ не са справедливи, тъй като създават впечатление, че Бангладеш е специален случай. Докато Държавният департамент е наложил подобни ограничения на други държави, включително Либерия, Сиера Леоне и Нигерия, той се въздържа да се насочи към други, включително към партньори на САЩ, където военните открито се намесват в изборите напоследък като Тайланд и Пакистан.
И тази политика не е разумна, защото кара САЩ да изглежда, така че заема страна. Бангладешките политици вече се обвиняват един друг, че „се събуждат сутрин и отиват в посолството на САЩ, за да се оплакват“. По-рано тази година Шейх Хаина се оплака пред BBC, че САЩ „Може би не искат да съм на власт“. Всички реални опити за укрепване на демократичните институции сега ще бъдат опорочени.
Може би някой във Вашингтон смята, че Бангладеш е от минимално значение в сравнение с отстъпилите от демокрацията страни като Индия и Турция. Ако е така, това е изключително недалновидно.
Цената на отчуждаването от Бангладеш е изключително висока. Това е осмата по големина държава в света, държава с мюсюлманско мнозинство, която през последните години води ожесточена вътрешна битка за секуларизъм, която фундаменталистите може и да загубят.
Това е и една от основните държави в Индо-Тихоокеанския регион. Китай е отделил време и средства, за да се опита да спечели Бангладеш, включително чрез инвестиции в енергетиката и транспорта. През 2022 г. почти 90% от енергийните проекти на Бангладеш зависят от китайското финансиране, по данни на Азиатската банка за развитие. Външният министър на Бангладеш описа Китай като пристигащ с „кошница пари“ и „агресивни и достъпни предложения“.
Приятелите и съюзниците на САЩ – от Индия до Франция и Япония – се опитват да компенсират грешките на Вашингтон. През август Япония обяви, че Бангладеш е една от само четирите държави, които ще получат помощ за отбрана по нова програма, предназначена да „повиши сигурността и възпиращия потенциал на сходно мислещите държави“.
Миналия месец френският президент Еманюел Макрон посети Дака, за да обещае инфраструктура, сателити и повече сътрудничество в областта на отбраната. Междувремнно Китай с удоволствие се възползваха от недоволството от натиска на САЩ, като през август президентът Си Дзинпин обеща на Шейх Хасина, че е готов да се „противопостави на външната намеса“ от името на Бангладеш.
От десетилетия политиката на Бангладеш е доминирана от личната битка между Awami League и националистическата партия. Но Шейх Хасина е на 76 години, а нейният основен опонент, бившият министър-председател Халеда Зия, е на 78 години. Иска ми се да мисля, че демокрацията в Бангладеш има достатъчно силни корени, за да може следващото поколение лидери да изработи нова посока за страната.
Това обаче няма да се случи, ако демократичните институции се възприемат като инструменти на външната политика на САЩ. Това е рискът, с който се сблъсква подходът на Байдън, особено ако се прилага непоследователно. Един по-реалистичен поглед върху интересите на САЩ – и тези на Бангладеш – би предположил по-внимателен и гъвкав подход.
Не е нужно да подкрепяте преврати или да възхвалявате откраднати избори. В същото време не е необходимо винаги да се намесваш във вътрешни спорове.
Това пише Михир Шарма за рубриката Bloomberg Opinion.