Правителството на Норвегия ще намали разходите на своя държавен инвестиционен фонд на стойност 1,4 трилиона долара през следващата година, тъй като се стреми да намали ценовия натиск в скандинавската икономика.
В петък кабинетът на малцинството на министър-председателя Йонас Гахр Стор прогнозира, че така нареченият структурен бюджетен дефицит, който не е свързан с петрола, ще намалее до 2,7% от фонда през следващата година в сравнение с 3% през тази, докато сумата, измерена в крони, ще нарасне до 409,8 милиарда крони (37 милиарда долара). Промяната е в съответствие с прогнозата на Централната банка от миналия месец.
Очаква се бюджетът за следващата година да бъде до голяма степен неутрален, като според икономическите модели ще добави не повече от 0,1 процентни пункта към растежа на икономиката на страната, заяви министерството. Това едва ли ще попречи на поредното повишаване на основния лихвен процент от страна на Norges Bank, която миналия месец оповести плановете си за още едно увеличение на разходите по заемите с четвърт пункт до върхова ставка от 4,5% преди края на годината, най-вероятно през декември.
„Изводът е, че това не би трябвало да промени перспективите за основния лихвен процент“, заяви главният икономист на Svenska Handelsbanken AB Мариус Гоншолт Хов в бележка до клиенти. „При това вероятността за още едно повишение на лихвите през декември, както сигнализира Norges Bank, вече е повишена.“
Богатата на изкопаеми горива страна остава сравнително устойчива на по-високите цени, за което допринасят безработицата, която е близо до поддържаните в дългосрочен план ниски нива, и извънредните приходи от износ, които също така подпомагат допълнителните държавни разходи. Министерството прогнозира, че икономиката на континенталната част на страната ще ускори темпото си през следващата година, като се разшири с 0,8% в сравнение с очакваното увеличение от 0,6% през тази година. Според него основната инфлация ще се забави до 4,1% през 2024 г. и 2,7% през 2025 г. спрямо 6,4% през тази година.
„Постоянно високата инфлация сега е основното предизвикателство пред икономическата политика, тъй като тя подкопава възможностите за просперитет и икономическа сигурност в ежедневието на хората“, заяви правителството. „Предложеният бюджет е фискално отговорен и ще избегне оказването на натиск за повишаване на лихвените проценти.“
Перспективите на министерството за растежа все още се разминават с тези на Norges Bank, която миналия месец прогнозира забавяне на икономическия растеж до 0,3% през следващата година от 1,3% през 2023 г.
Мерките включват намаляване на данъка върху доходите на повечето физически лица, като хората с най-високи заплати ще плащат малко по-висок данък, което ще доведе до общо допълнително 400 милиона крони, съобщи правителството. То също така планира да започне постепенното премахване на временната допълнителна такса за работодателя върху високите заплати.
Правителството на Норвегия ограничава размера на приходите от петрол, които използва за покриване на бюджетни дефицити. Фискалното правило ограничава разходите до 3% от стойността на държавния инвестиционен фонд. Въпреки това бързият растеж на фонда през последните години означава, че съответните парични суми са нараснали, което предизвика предупреждения от страна на Централната банка за намаляване на това ограничение, тъй като приходите на фонда намаляват.
„През 2023 г. по-високата от очакваната инфлация доведе до допълнителни разходи като компенсация“, казва в бележка старши икономистът на DNB Bank ASA Оддмунд Берг, като посочва, че прогнозата на правителството за общата инфлация през 2024 г. е с един процентен пункт под прогнозата на Norges Bank от 4,8%. „Ако прогнозата на Norges Bank е вярна, съществува риск разходите да бъдат увеличени“. Все пак той заяви, че бюджетът е в съответствие с прогнозите и е малко вероятно да повлияе на решението на Norges Bank за лихвените проценти през декември.