През първия си мандат Еманюел Макрон се постара да посети всяка държава - членка на ЕС. Тези увертюри невинаги се увенчаваха с успех. Сега, когато Германия е разсеяна от собствените си проблеми, френският президент се превъплъщава в лидера на ЕС, който отдавна вярва, че може да бъде.
Служители, запознати с вътрешната работа на Европейския съюз, твърдят, че Макрон е начело на ЕС в различни области - от отбраната до индустриалната политика. И макар че обтегнатите му отношения с Олаф Шолц потиснаха френско-германския тандем, чрез който той си проправяше път, в наши дни той упражнява влияние чрез поредица от по-тихи партньорства.
Тази нова, по-фина ангажираност бележи промяна от дните, когато френският президент смяташе, че редовните телефонни разговори могат да накарат Владимир Путин да се замисли дали да нахлуе в Украйна. Той все още може да отчужди съюзниците си със своите грандомански изказвания, но Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналия месец даде доказателство за новата му сдържаност: за първи път по време на своето президентство Макрон дори не се появи.
Новият подход на 45-годишния президент е най-очевиден зад затворените врати на посолствата в Източна Европа, където той развива сложна мрежа от партньорства и се превръща в малко очаквано лице по въпросите на ЕС. Според хора, запознати с тези взаимодействия, той помага да се съсредоточат проблемите на тези страни в европейския дневен ред - и в замяна на това печели подкрепа за някои от своите собствени проблеми.
Резултатът от това маневриране е Европа, която започва да използва държавната власт по-настойчиво, за да защитава своите компании, което я поставя на конкурентна основа както с Китай, така и със САЩ. Ако нейните лидери успеят да постигнат консенсус на срещата си на върха в Испания тази седмица, те могат дори да придвижат дълго отлаганите призиви на Макрон за засилване на военната мощ на блока. Като цяло Макрон помага за създаването на Европа, чийто облик става все по-френски.
Макрон прекроява политиката на ЕС по френски образ и подобие Не всички са доволни. Единствената източноевропейска страна, която се нарежда сред 10-те най-големи търговски партньори на Франция, Полша е нещо като аномалия в региона, където сътрудничеството процъфтява в бизнеса, но до голяма степен заобикаля двете правителства. Запитан за новопридобитото влияние на Макрон, един високопоставен полски служител просто извърна очи.
Навсякъде другаде за съюзниците е очевидно, че Макрон променя курса си. Тъй като дълго време източноевропейските столици я критикуваха като твърде лекомислена по отношение на руската агресия, Франция изведнъж започна да действа в тяхна защита. В Румъния е разположен батальон френски войски, а украинците изстрелват френски ракети с далечен обсег по руснаците. Един високопоставен литовски служител се пошегува, че вместо несговорчивата Унгария на Орбан, източният фланг на НАТО в наши дни се явява Франция.
"Това време свърши" С този нов, по-обмислен начин на взаимодействие Макрон преодолява десетилетията на вкоренени френски нагласи към периферията на Европа - и дори някои от личните си слабости.
В интервю по телефона за това дали е съгласен, че наследникът му е бил по-ефективен в използването на мека сила напоследък, бившият президент Франсоа Оланд даде малък съвет: "Франция трябва да бъде твърда и ясна, но не и арогантна. Това често е повод за упрек."
В навечерието на присъединяването им към ЕС Жак Ширак каза на атлантическите източноевропейци, които бяха в противоречие с него по отношение на Ирак, че са пропуснали добра възможност да си мълчат. Това лято Макрон отиде в Словакия и се извини, че не го е послушал. "Не винаги сме чували гласовете, които вие сте изказвали", каза той на форума GLOBSEC в Братислава. "Това време свърши."
В тази реч той обеща да се застъпи за разширяването на ЕС, по отношение на което доскоро беше скептик, и потвърди ангажимента си към сигурността на Централна и Източна Европа. Това затвърди промяната в курса, която се забелязва от Балканите до Прибалтика.
Сътрудничество в областта на отбраната Някои източноевропейски дипломати в частен разговор казват, че за Макрон е лесно да се превърне в пълноправен защитник на по-нататъшното разширяване на НАТО, тъй като знае, че това едва ли ще се случи, докато САЩ и Германия остават против.
Все пак единствената ядрена сила в Европа влага пари там, където каже президентът. Според доклад, публикуван в сряда, френският одит очаква вноската на страната в НАТО да достигне 830 млн. евро до края на 2023 г. - четирикратно увеличение спрямо миналата година.
Сега той наваксва изгубеното време, след като отстъпи лидерството в защитата на Украйна на други, по-бързи в действията си, според Рим Момтаз от Международния институт за стратегически изследвания. След като Ангела Меркел се оттегли, "на хартия това беше перфектна възможност за Еманюел Макрон решително да поеме лидерството в ЕС по трансформиращ начин", казва Момтаз. "Но това не се случи."
Сега, след като вече планира да изпрати самолети в Литва в края на годината под егидата на въздушния патрул на НАТО, Франция обсъжда с Латвия да направи същото, каза един от хората. А когато естонците внесоха предложение за закупуване на един милион боеприпаси за Украйна по-рано тази година, те първо го прокараха през французите, твърдят двама дипломати, които говориха пред Bloomberg при условие за анонимност.
Обаятелна офанзива След разочароващата среща на Г-20 Макрон смята, че големите срещи на върха са все по-неефективен начин за водене на дипломация, и се фокусира върху това да се намесва кратко и често, според един от високопоставените френски служители, който помоли да не бъде назоваван, тъй като става дума за поверителни въпроси на стратегията.
Събитията сочат, че президентът продължава да се чувства комфортно с разговори, когато те са плод на собствените му идеи: например срещата на върха в Париж за уреждане на глобалното финансиране на климата през юни или Европейската политическа общност, която се събира в четвъртък за трети път в Гранада, Испания.
Въпреки че му се наложи да се адаптира към новата реалност по границите на Европа, вярно е също така, че в тях моментът е назрял за някои идеи, които президентът отдавна подкрепя. Няколко официални лица - френски и не само - посочиха, че от Европейската политическа общност до "стратегическата автономия", последните месеци са потвърдили някои от любимите мании на Макрон. Той говори за "суверенна Европа", откакто спечели първите си избори през 2017 г., но беше необходима хибридната война на Русия, за да се наложи тази идея като основна.
Общи каузи Въпреки че смекчи някои от по-свободните си изказвания, през последната година френският лидер успя да разстрои Тайван, германския канцлер и мароканския крал. Навлизането му в Източна Европа трябва да се съпостави с някои провали зад кулисите: той е искал да пътува за срещата на върха на БРИКС в Южна Африка през август, казва един служител, но не е бил поканен. Френският президент се надяваше да се опита да посредничи при сключването на споразумение между Армения и Азербайджан, но като предложи да изпрати оръжие на едната страна, изглежда отблъсна другата.
Макрон знае, че спечелването на приятели след години на видимо недоверие означава намиране на общи причини за сътрудничество. Румъния и Франция се съюзиха, за да гарантират, че приетите от ЕС дефиниции за чиста енергия включват ядрената енергия, на която разчитат и двете страни. Същото до известна степен важи и за Полша - въпреки че отношенията на Франция с националистическото правителство са далеч по-транзакционни, казаха високопоставени служители, които се затрудняват да назоват други елементи на взаимопомощ.
За разлика от тях, Естония може да бъде най-добрият пример за заложените награди, ако Франция успее да усъвършенства подхода си към интересите на своите партньори. Според служител на ЕС двете страни са работили заедно, за да изработят формулировката на изявлението на лидерите на ЕС през юни, в което се призовава блокът да укрепи оръжейната си индустрия, което е дало тласък на разговорите тази седмица.
По-специално, те настояха за формулировка, призоваваща блока да повиши своята "отбранителна готовност" и Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност в дългосрочен план - основен принцип на Макрон. Въпреки че в миналото Франция и Естония са си сътрудничили по въпросите на сигурността, балтийските страни отдавна не се чувстват комфортно от стремежа на Макрон за независимост на ЕС в областта на отбраната и други стратегически области, разчитайки по навик на ръководения от САЩ алианс НАТО.
"Колкото повече се отдалечават САЩ, толкова повече Европа ще бъде под френско влияние", заяви бившият президент Оланд. "Много хора в Европа, разбира се, се противопоставят на това и имат интерес да останат обвързани със САЩ - късмет с това!"