В исторически вот председателят на Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти беше свален от лидерския пост във вторник от малка група радикални членове на собствената му партия, водени от представителя на Флорида Мат Гец.
Групата на републиканците в Камарата на представителите от известно време насам е измъчвана от дисфункционалност. Въпреки това гласуването беше зашеметяващ пример за това колко счупена и дисфнкционална е станала системата. Други председатели на Камарата на представителите бяха изтласкани, а председателят на републиканската партия Джон Бонър се пенсионира заради заплахата да бъде отстранен. Но за първи път действащ председател на Камарата беше отстранен чрез гласуване. Гец упражни малко известна процедура, която не е използвана от повече от сто години, за да прокара гласуване за „освобождаване“ на председателското място. Когато гласуването приключи, осем републиканци и всички демократи гласуваха за отстраняването на Маккарти.
В съответствие с процедури, въведени след 11-ти септември, за да се осигури непрекъснатост на управлението, временно изпълняващ длъжността председател беше назначен от предварително изготвен от Маккарти списък. Представителят на Северна Каролина Патрик Макхенри, съюзник на Маккарти, който се изказа в негова защита по време на дебата във вторник, ще изпълнява тази длъжност до избирането на нов председател. Не е ясно кога ще се състои това гласуване. На срещата при закрити врата във вторник вечерта Маккарти, заяви пред колегите си от републиканската партия, че няма да се кандидатира отново. Въпреки, че гласуването показа, че той има подкрепата на по-голямата част от конференцията, трудно е да си представим, че той ще се върне на поста. През януари той ще трябва да премине през 15 мъчителни гласувания, за да се пребори за поста поради същата група крайнодесни републиканци, които гласуваха за отстраняването му, и партията може би ще бъде готова да продължи без него.
Последният опит за отстраняване на говорител е бил през 1910 г., когато републиканците се опитват да отстранят говорителя Джоузеф Канън от Илинойс. Те не успяват, но вътрешнопартийните борби и разногласия вероятно допринасят за поемането на властта от демократите.
При цялата история и важност на събитията от вторник е вярно това, че борбата за председател в много отношения е шоу разсейващо от истински важните теми. Още по-нефункционален опит на шепа републиканци да използват странност в правилата на Камарата, за да се противопоставят на преобладаващата част от групата си, които са доволни от лидерството на Маккарти (или поне са готови да гласуват, за да го запазят като председател.) Истинската история не е свързана с Гетц и Маккарти. Става дума за около 50 или повече радикални републиканци – „радикални“, защото те просто не вярват в компромиса и не приемат, че той е необходим за управлението, дори когато партията им има само крехко мнозинство в Камарата на представителите и трябва да се справя с демократичното мнозинство в Сената и с демократ в Белия дом.
Става дума за останалата част от републиканците в Камарата на представителите, които не са измислили начин да се справят с радикалните в собствената си партия. Една от отстъпките, които Маккарти направи на тези екстремисти, за да спечели председателското място, също така улесни свикването на гласуването във вторник.
Наблюдателите наричат републиканците от Камарата дисфункционални още преди Маккарти да бъде избран в Конгреса през 2006 г. И проблема се задълбочава, независимо от това как ще се развие борбата за председател. Например, докато само шепа републиканци се присъединиха към Гетц в опита му да свали Маккарти, 21 републиканци отказаха да гласуват за злополучната му мярка за запазване на работата на правителството миналата седмица – а 90 от тях гласуваха против успешния опит на Маккарти да предотврати спирането на работата в последната минута.
Може би символично за това е, че макар в крайна сметка само осем републиканци да гласуваха против Маккарти, 11 гласуваха против по-ранно предложение за прекратяване на маневрата на Гетц без окончателно гласуване. Обикновено бихме очаквали, че членовете ще се придържат към своята партия при процедурни гласувания. Но не и тези републиканци.
Миналата седмица републиканците успяха да внесат законопроект за разходите за земеделие в Камарата на представителите, но той се провали сериозно. Дори законопроектите за разходите, които успяха да приемат, все още са мъртви в Сената и никой от републиканците в Камарата няма план за постигане на сделка, защото много от тях са подозрителни към самата идея за сключване на сделки.
Не знаем кой може да замени Маккарти. Не знаем и колко дълго ще продължи тази конкретна битка. Това, което знаем е, че по-голямата дисфункционалност в редиците на републиканците в Камарата на представителите ще продължи.