Европейският съюз отдавна е авангардът на глобалния преход към по-екологична енергия. Сега, след зимата, в която Русия постави под изключително напрежение електроснабдяването, ЕС е изправен пред момента на истината: ще продължи ли да води по пътя към въглеродна неутралност или ще позволи на една криза да го отклони от курса?
Справянето с предизвикателството на изменението на климата ще доведе до нова ера на електроенергията – добиване на енергия от слънцето и вятъра, препроектиране на транспортните маршрути, използване на повече от нея, когато е в най-голямото изобилие. За тази цел ще са необходими значителни инвестиции във всичко: от офшорни вятърни паркове до интелигентни енергийни системи за домовете.
ЕС е направил големи крачки в правилната посока. Длъжностните лице превърнаха един сбор от национални монополи в най-големия обединен пазар в света, който ежедневно търгува с енергия, за да я доставя навсякъде, където е необходима. Тази система вече спестява десетки милиарди евро годишно, като позволява на държавите да споделят ресурсите си. Но това е едва началото. За да се постигне целта на Парижкото споразумение за нулеви нетни емисии до 2050 г., регионът ще трябва почти да удвои общата дължина на мрежата си и да утрои дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния си микс. Цената може да надхвърли 6 трилиона долара.
Пазарът е най-добрият механизъм за привличане на такива инвестиции и за осигуряване на превес на най-обещаващите технологии. И все пак има проблем: електроенергията не може да се складира в значителни количества, което означава, че производството трябва да отговаря точно на търсенето, в противен случай се стига до прекъсване на електроснабдяването. Непостоянните слънчеви и вятърни електроцентрали само ще усложнят това предизвикателство. Високите пикови цени са естенственото и необходимо решение: Те оправдават разходите за поддържане на мощности, които могат да се увеличават бързо, и осигуряват приходите, необходими за рентабилността на проектите за възобновяеми енергийни източници, които изискват голямо количество капитал.
Миналогодишната енергийна криза беше решаващото изпитание за тази система. След като Русия прекрати доставките на газ, спот цените на едро се повишиха над 10 пъти спрямо нормалното ниво. Впечатляващо е, че не загасна осветлението. Бързо се появиха нови доставки, а потребителите рязко намалиха търсенето. Въпреки това държавите членки не се бяха подготвили достатъчно, за да облекчат удара върху икономиките си и върху уязвимите групи. В резултат на това те прибегнаха до отчаяни мерки, като контрол на цените и експроприация на „Свръхпечалбите“, нанасяйки трайни поражения на стимулите за пестене и инвестиране.
Поуката трябва да е ясна – следващия път Европа трябва да е готова да остави пазара да си свърши работата. Държавите членки се нуждаят от системи за предоставяне на целевата спешна помощ. Те трябва да възприемат финансово хеджиране, което може да предпази потребителите и доставчиците на електроенергия от ценови скокове, без да изкривява стимулите. Те трябва да създадат модели за фактуриране на дребно, които да насърчават хората да намаляват потреблението, когато цените са високи. Освен това те трябва да продължат да подобряват структурата на пазара – например чрез въвеждане на правила за ценообразувнане, които да разкриват тесните места и да показват къде са необходими най-много инвестиции.
За съжаление, докато европейските лидери търсят споразумение за нови реформи на пазара на електроенергия, такива планове не са представени. Основното им постижение досега е да се откажат от очевидно лоши идеи, като например ефективното разрушаване на пазара чрез трайното налагане на таван на цените на възобновяемите енергийни източници. Освен това не остава какво да се празнува. Те се застъпват за повече договори с фиксирани цени, които могат да изгладят колебанията, ако са добре разработени, но твърде често насърчават лошото поведение (като например изключването на генераторите при високо търсене).
Те обмислят безброй механизми за нарушаване на пазара, включително „намаляване на пиковите стойности.“, което би намалило както спотовите цени, така и икономическата активност. По-лошото е, че те искат да позволят на членовете отново да налагат ценови контрол по време на официално обявени кризи. Това превръща всеки, който хеджира, в глупак: Защо да поемате разходите, когато можете да разчитате, че държавата ще се намеси?
Императивната необходимост да се реагира на промяната на климата не оставя място за подобно объркване. Европа от десетилетия изгражда добре функциониращ пазар на електроенергия, който може да се превърне в модел за останалата част от света. Досега тя избягваше да разруши това постижение под натиска на руската енергийна война. Императивът трябва да продължи.