Армения: В Нагорни Карабах има "етническо прочистване"

Над 47 хиляди души са напуснали Нагорни Карабах от сегашното възстановяването на многогодишния конфликт в региона

19:15 | 27 септември 2023
Автор: Bloomberg News
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви пред високопоставени представители на САЩ, че в Нагорни Карабах се извършва „етническо прочистване“, тъй като изселването на хора, които бягат в страната му от Азербайджан се ускорява.

„Етническото прочистване на арменците от Нагорни Карабах е в ход, това се случва в момента“, заяви Пашинян пред администратора на агенцията за международно развитие на САЩ Саманта Пауър и изпълняващия длъжността помощник държавен секретар Юри Ким.

„Тази ситуация и напрежението в нашия регион продължава да се покачва и сега е много важно да вземем твърди мерки, за да предотвратим по-големи бъдещи проблеми.“

Броят на „насилствено изселените“ души, влезли в Армения от Нагорни Карабах надхвърля 47 хиляди, съобщи правителството в Ереван във вторник. Това представлява повече от една трета от 120 хилядите арменци, които според местните власти живеят в Нагорни Карабах.

Експлозия в склад за гориво в главния град на Нагорни Карабах, Степанакерт, докато хората търсеха гориво за автомобилите си, за да напуснат региона, допринесе за още по-голямо бедствие. Министерството на здравеопазването на Армения съобщи, че при взрива късно в понеделник са загинали 68 души.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев призова арменците на територията да останат, като заяви, че правата им ще бъдат защитени, а стандарта им на живот – подобрен. „Арменците в Карабах са наши граждани“, каза той в обръщение към нацията на 20-ти септември.

Във вторник Пауър и Юри Ким заминаха за арменския граничен район Горис, за да се срещнат с хората, които се справят с потока от хора, напускащи Нагорни Карабах, след като Азербайджан пое пълен контрол над анклава във военна операция миналата седмица, която на практика сложи край на ожесточения териториален конфликт.


Напрежението в Нагорни Карабах избухва отново след войната през 2020 г./Територията е "сцена" за въоръжени конфликти между Армения и Азербайджан в продължение на десетилетия 

Пауър заяви пред репортери на граничния пункт, че Азербайджан е създал „мъчителни“ условия за хората в Нагорни Карабах, като е блокирал пътя Лачин, който свързва региона с Армения в продължение на девет месеца преди военната атака. Тя заяви, че САЩ ще предоставят помощ в размер на 11,5 милиона долара за подпомагане на хората, които са избягали от региона.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен разговаря по телефона с Алиев и го призова да осигури хуманитарен достъп и да разреши влизането на международна мисия от наблюдатели. Той е казал, че Азербайджан също така трябва да се въздържа от по-нататъшни военни действия в Нагорни Карабах, според съобщение на Държавния департамент.

С обяви, че ще предостави на Армения помощ в размер на 5 милиона евро. Във вторник той бе домакин на разговори между съветника на Алиев по външна политика Хикмет Хаджиев и арменския секретар по националната сигурност Армен Григорян преди евентуална среща между президента и премиера в Испания следващата седмица.

Азербайджан отвори въздушното си пространство, за да позволи на арменски медици да летят до Нагорни Карабах, за да помогнат за лечението на хора, пострадали при взрива на гориво, съобщи информационната служба „Калибър“. Министерството на извънредните ситуации в Баку съобщи, че в Степанекерт е изпратена линейка с медицинско оборудване, местните болници са приведени в готовност да приемат пациенти, а 15 пожарни коли са изпратени в помощ на борбата с пожара.

В борбата за контрол над Нагорни Карабах, който е населен предимно с арменци, но е международно признат като част от Азербайджан, загинаха десетки хиляди души, а повече от 1 милион се превърнаха в бежанци. Арменското население на региона обяви независимост след разпадането на Съветския съюз и контролираше територията, докато Азербайджан не завзе част от Нагорни Карабах и си върна седем околни области във войната с Армения през 2020 г., която приключи, когато руският президент Владимир Путин посредничи за прекратяване на огъня.

По време на телефонен разговор във вторник Путин и иранският президент Ебрахим Раиси „обмениха задълбочено мнения“ за ситуацията в Нагорни Карабах и отношенията между Армения и Азербайджан, се казва в изявление на Кремъл.

Длъжностни лица от Баку и арменски представители от Нагорни Карабах започнаха преговори за присъединяване на територията към Азербайджан като част от споразумението, което сложи край на сраженията миналата седмица. Нагорни Карабах се ангажира да „разоръжи напълно“ отбранителните си сили и да приеме управлението на Азербайджан съгласно споразумението.

По време на срещата им в Ереван Пауър връчи на Пашинян писмо от президента Джо Байдън, в което се обещава „силна“ подкрепа от страна на САЩ за „траен регионален мир, който запазва вашия суверенитет, независимост, териториална цялост и демокрация“.

Това се случва на фона на нарастващото напрежение между Армения и нейния традиционен съюзник Русия, която обвини Пашинян в „неприемливи нападки“, след като той разкритикува Москва, че не е помогнала на страната срещу Азербайджан. „Ръководството на Ереван прави огромна грешка, като умишлено се опитва да разруши многостранните и вековни връзки на Армения с Русия и да превърне страната в заложник на геополитическите игри на Запада“, заявиха от външното министерство в Москва в понеделник.

Алиев и турският президент Реджеп Ердоган също се срещнаха в понеделник, когато Баку настоя за „коридор“ през Южна Армения до азербайджанския ексклав Накшиван. Във вторник Ердоган потвърди подкрепата си за искането на Алиев, което Армения отхвърли.