Централната банка на Унгария намали основния си лихвен процент с цял процентен пункт за пети месец поред, с което ще сложи край на извънредния монетарен режим, наложен миналата година, за да спре спада на форинта.
Унгарската централна банка потвърди по-агресивната си нагласа в монетарната политика, след като приключи с оттеглянето на извънредното повишение на лихвения процент, което предотврати валутна криза миналата година. Форинтът поскъпна спрямо еврото.
Унгария се нуждае от "затягане" на монетарната политика и трябва да бъде "предпазлива" при по-нататъшно сваляне на лихвените проценти, тъй като инфлацията остава "неприемливо висока", заяви заместник-управителят Барнабас Виргар на онлайн брифинг във вторник. Той говори след петото месечно намаление с цял процентен пункт до 13% на еднодневния депозитен механизъм, изравнявайки го със стандарта, който отново ще се превърне в основен.
Фокусът на инвеститорите вероятно ще бъде насочен към новите прогнози на Централната банка за инфлацията и темпа на намаляване на лихвените проценти до края на година, след като миналия месец политиците заявиха, е от октомври вече няма да работят на „автопилот“.
Перспективи за инфлацията
Тази перспектива се замъгли, когато миналата седмица управителят на Централната банка Джорджи Матолчи заяви, че според него инфлацията ще се забави до около 7% до декември спрямо 16,4% през август, което доведе до отслабване на форинта, тъй като инвеститорите увеличиха залозите, че по-бътзата дезинфлация може да разшири възможностите на Централната банка за намаляване на лихвите.
„Ако централната банка иска да си върне контрола върху очакванията за лихвените проценти от пазара. Тя трябва да подготви офанзивна изненада през октомври“, заяви по телефона Петер Вировач, икономист в ING Bank Hungary. Той очаква, че през октомври и ноември политиците ще забавят темпа на намаляване на лихвените проценти до 25 базисни точки месечно.
Сутринта във вторник в Будапеща форинтът се укрепи под 390 за евро, прекъсвайки шестднeвните си загуби. През периода форинтът загуби 1,9% от стойността си спрямо еврото, което е второто най-лошо представяне сред 23 валути на развиващите се пазари след колумбийското песо.
През изминалата седмица правителството и Централната банка на Унгария многократно се сблъскаха по отношение на икономическата и монетарната политика като всяка от страните се опитваше да обвини другата за продължилата цяла година рецесия и да си припише заслугата за дезинфлацията.
В понеделник министър-председателя Виктор Орбан заяви, че неговото правителство трябва да „поеме“ ролята на централната банка за забавяне на растежа на цените, като си постави за цел да понижи инфлацията до под 10% до края на годината. В петък министърът на икономическото развитие Мартон Наги заяви, че съществува риск прекалено предпазливата парична политика да ограничи икономическото възстановяване.
Ден по-рано Матолчи упрекна кабинета на Орбан, че е стимулирал ръста на цените с предизборни харчове, режим на пределни цени на основните хранителни продукти, който той обвинява за повишаването на инфлацията, както и че не е успял да овладее рекордния бюджетен дефицит през тази година.