Площта на морския лед в Антарктида е достигнала ново историческо дъно

Според предварителните данни, публикувани в понеделник от националния център за данни за снега и леда към университета на Колорадо в Боулдър, в най-голямата си част тази година морският лед е покривал по-малко от 17 милиона квадратни километра от Антарктика – площ, която е с 1 милион квадратни километра по-малка от предишния рекорден минимум, поставен през 1986 г. Числото представлява най-малката максимална площ в спътникови данни за почти 45 години.

Пикът на ледената покривка на Антарктида през зимата на региона, която е лятото на северното полукълбо, вероятно е настъпил на 10-ти септември. На тази дата морският лед се е простирал на 16.96 милиона кв. км, след което е започнал да се свива, съобщи националният център за данни за сняг и лед (NSIDC). Това е станало почти две седмици по-рано от средната дата 23 септември в периода 1981-2010 г.

“Съществува известна загриженост, че това може да е началото на дългосрочна тенденция на намаляване на антарктическия морски лед, тъй като океаните се затоплят в световен мащаб и смесването на топли води в полярния слой на Южния океан може да продължи“ се казва в съобщението на NSIDC.

Въпреки че причините за загубата на лед са сложни и не са напълно изяснени, учените смятат, че изменението на климата играе роля и че продължаващото свиване на леда може да засили последиците от затоплянето, тъй като по-малко лед означава, че по-малко слънчева светлина се отразява обратно в космоса. Преди месеци учените, които изучават Антарктида, забелязаха, че ледът трудно се възстановява след февруарския си надир, което е сериозно отклонение от обичайните модели.

„Последните три или четири месеца не са нищо подобно на това, което сме виждали досега или което бихме очаквали някога“, казва Сесилия Битз, климатолог, специализиращ в морския лед към Вашингтонския университет. „Това ми подсказва, че климатичните промени, които наблюдаваме, са извън обхвата на нашия опит и не могат да бъдат обяснени с естествена променливост.“

Ако покритието с морски лед, което е драстично по-ниско от обичайното, продължи то по-голяма част от крайбрежието ще бъде изложена на океански вълни, чиито последици все още не са ясни, отбелязват от NSIDC. Учените имат най-различни идеи за това как морският лед и океаните си взаимодействат в Антарктика, но повечето от тях са теоретични и са необходими допълнителни проучвания, каза Битз.

Арктическо лято

В Антарктика морският лед обикновено покрива най-голямата част от океана в определен момент през септември. След това започва бавното му топене през лятото в южното полукълбо, като най-откритата вода обикновено се наблюдава в началото на март. Процесът е същият и в Арктика, въпреки че зимните и летните месеци са разменени.

Изследователският център публикува най-новите оценки за покритието на морето с лед през лятото в противоположната част на планетата. Те показват, че в най-ниската си точка това лято морският лед е покривал само 4.23 милиона квадратни километра от Северния ледовит океан. Това е шестата най-ниска регистрирана стойност, а всичките 17 най-ниски стойности са отчетени през последните 17 години.

Намаляването на летния морски лед в Арктика/Септемврийските годишни минимуми 1979-2023 г. 

Учените се интересуват от причините, поради които през дадена година морският лед е повече или по-малко, въпреки че многогодишната тенденция е ясно изразена, казва Флавио Лехнер, асистент професор по науки за Земята и атмосферата в университета Корнел, който е и главен климатолог на Международната организация на полярните мечки.

„Дали това се дължи на по-високата температура на въздуха, защото определени метеорологични модели са донесли повече топъл въздух?“, попита той. „Дали океанът е пренесъл повече топли води в Арктика? Дали голяма буря е разчупила морския лед и е улеснила отмиването му от Арктика и разтопяването му? За всяка отделна година с минимален морски лед има различни истории, които ни помагат да разберем по-добре уязвимостта на леда.“

Тези промени могат да окажат значително въздействие върху живота в региона – от коренните общности, през сухоземните и морските животни до най-малките представители на флората и фауната. В случая с белите мечки например по-ранното замръзване в един район може да означава по-ранен ловен сезон, докато по-дългият леден сезон може да насърчи миграцията на мечките от други райони. Разбирането на различията и начина, по който животните реагират, е от ключово значение за успешното опазване на околната среда, казва Лехнер.

„Ако определим нещо като национален парк или морски резерват, но поради изменението на климата то вече не е подходящо за обитаване от вида, който се опитваме да защитим, това е проблем“, казва той. „Става дума за това да извлечен колкото се може повече от данните, за да сме подготвени.“

Още по темата

Войната в Украйна и изменението на климата вещаят проблеми за Арктика

Това, което се случва в Антарктида, не остава в Антарктида, а има глобални последици

Руската мечта за търговия в Арктика се спъва в малкия застаряващ флот

Светът е изправен пред "окончателна" загуба на арктически морски лед през лятото