Изчисления на Industry Watch показват, че 10 000 бежанци биха донесли годишни разходи за интегриране в икономиката в размер на 10-15 млн. лева, ако бъдат включени в различни социални програми. Това каза Лъчезар Богданов от Industry Watch в предаването „Клуб Инвестор“ на Bloomberg TV Bulgaria. Бежанците от Сирия и Ирак имат почти същия профил, като т.нар. „трудни или маргинизирани групи на пазара на труда в България“. "Това са хора, чийто майчин език не е български и нямат високо образование. У нас има широка група, която отговарят на този профил и страната ни има богат опит в интегрирането им".
По думите на Богданов, ролята на икономиста не е да обмисля причините за мигрантските потоци, а да разработи различни сценарии за икономическа интеграция на бежанците, които биха останали в страната ни, каза Богданов.
Той обясни, че профилът на мигрантите, заложен в изследванията на Industry Watch сочи, че около 20 % от тях са с висше, близо 20% са със средно, а останалите 50-60% са с основно или по-ниско образование. Това прави бежанците много близки по профил с „трудните“ или маргинизирани български групи на нашия пазар на труда.
„Някои икономики в Европа успяват да създадат работни места, дори и на тези хора, които са с много ниско образование. Не перфектни, не сто процента, не 80, но за разлика от българската икономика, успяват да създадат малко по-голяма заетост“, каза експертът.
Това, което можем да направим, според специалиста, е да помислим как да променим нашите програми за квалификация, за обучение, за интеграция, за да интегрираме бежанците.
„През последната година един от секторите, които имат най-голям ръст на заетост е преработващата индустрия“, каза още той. „По прогнози за 15-годишен период, който изготвихме съвместно с Министерството на труда и социалната политика, в този сектор отново ще има ръст в търсенето на работна ръка. За тези позиции не е задължително хората да имат, дори гимназиално образование. Нужна е базова грамотност и базово познание на езика“. „Търсене за неидеалните работни позиции и в момента има“.
"Едно проучване на Industry Watch от миналата година показва, че в четири от най-развитите европейски страни по-голяма част от мигрантите работят, в сравнение с местното население. Местните много повече точат социални помощи, отколкото мигрантите“, каза Богданов.
Богданов изтъкна, че "ЕК разпространи официален сценарий в своята есенна прогноза за 3 млн. бежанци през следващите три години. Мисли се, за това какво ще стане с пазара на труда, как ще се натоварят социалните програми и дори, чисто фискално, колко би струвало“.
„Ако в България останат 10 000 бежанци и бъдат заети в пазара на труда, то те биха заели една хилядна част от работните места“, сочат изчисленията на Industry Watch.
България е една от най-застаряващите държави в Европа, с изключително нисък естествен прираст, напомни Богданов. „Статистическите данни за пазара на труда показват, че на 100 човека, които се пенсионират, влизат само 70 нови, а до 2030 ще спрат да работят, без да бъдат заместени, около 350 000 души“.
„Това е единият проблем, с който се сблъсква пазара на труда, а другият е, че Европа се отвори към България и много хора свободно мигрират. Резултатът е, че тази година, по последни данни от третото тримесечие, имаме около 300 000 души по-малко заети в икономиката, отколкото в пика преди кризата. В същото време, коефициентът на заетост, тоест дела на заетите от общия брой на хората в трудоспособна възраст е един и същ, спрямо 2007. Прогнозите сочат, че този проблем ще се задълбочава“, каза още гостът на „Клуб Инвестор“.
Въпросът за интеграцията на мигрантите отваря една доста по-широка тема, която касае политиките на различните правителства в областта на социалното подпомагане. Тук е важно да отчетем различните програми, насочени към лица, които са извън пазара на труда, както и състоянието на самия пазар на труда. Най-важното е доколко пазарът е гъвкав и може да работи с „различните“, които не са идеалния кандидат за работа.
"Този дебат се води и тук и в Европа така, сякаш нищо подобно не се е случвало до сега. Но ние, в България имаме една широка група хора, които имат изключително ниско образование и чийто майчин език не е българският. Те не са особено културно и социално интегрирани, но така или иначе са тук от години. Знаем, че и в Западна Европа отиват много различни хора, които не са много високо образовани, например от Източна Европа. Част от тях се интегрират, част от тях не се интегрират. Нямаме празна дъска. Нямаме ситуация, в която светът да е черно-бял, а има различни модели. Някои от тях работят, а други не работят".
"Франция и Германия имат приблизително еднакъв брой мигранти, идващи от страни извън ЕС. Те са с подобен профил - от бедни страни, различна раса, етнос, религия и тн. В Германия безработицата е една от най-ниската, а във Франция – една от най-високата. Очевидно има различни модели. Пазарът на труда, икономиката, при различни закони, при различни правила, работи по различен начин. Някои се справят по-добре от други“.
Чуйте още: