Сигурно е било изненада, когато обещанието на Киър Стармър за „сериозно пренаписване“ на споразумението за Брекзит попадна на масата в Елисейския дворец, броени дни преди срещата на лидера на Лейбъристката партия с френския президент Еманюел Макрон.
Вероятният следващ министър-председател на Великобритания можеше да направи това, което неговите дръзки противници от Консервативната партия правеха в продължение на години, откакто се разделиха с ЕС: да разбуни общественото мнение като поиска по-добра „сделка“ от Брюксел, за да получи отстъпки от уморените технократи и след това да започне цикъла отново, като обвини ЕС, че не е дал повече.
Стармър, който гласува против напускането на ЕС, не е Борис Джонсън, но както знаят тези, които са се опитвали да повдигнат въпроса за Брекзит в дипломатическите среди, желанието за пренаписване на сделката е толкова голямо, колкото желанието да се търпи Доналд Тръмп в Белия дом отново. Напускането на Великобритания е в чекмедже с надпис „вчерашна новина“, дори може да се каже, че ЕС функционира по-добре по някои теми без обструкциите на Обединеното кралство. Дори министър-председателят Риши Сунак, който е издействал по-добри отношения след хаотичното управление на Лиз Тръс, не би искаш да си насилва късмета с този въпрос.
Ако се съди по разменените подаръци и самата среща, която включваше доста разговори за Тръмп, Макрон слуша внимателно Стармър повече от колкото бихме очаквали от среща с лидер на опозицията в съседна държава. С посещението на крал Чарълс и кралица Камила, което се очаква тази седмица, сега е подходящо време да се чувства предпазлив оптимизъм над историческите отношения между Лондон и стария континент.
Въпреки враждата породена от Брекзит между двете държави, Макрон търси приятели в Европа във все по-самотния политически център, след като полъхът на популизма се приближава, а Доналд Тръмп планира завръщането си. Италианският президент Марио Драги го няма (донякъде), нидерландецът Марк Рюте се отказва от политиката, а испанският премиер Педро Санчес виси на косъм. Победа на Стармър във Великобритания би променила тенденцията и би добавила надеждна геополитическа тежест върху външни заплахи за ЕС като Китай и Русия. Това няма да е лесно, възходът на Тръмп може да активизира крайната десница и да подхрани културните войни в Европа и двамата мъже вероятно ще продължат да си сравняват бележките.
От политическа гледна точка при всички общи черти на „приятелството“, които бяха демонстрирани по време на срещата между бившите банкери Сунак и Макрон, реформатора на „революцията“ Макрон и адвоката Стармър заемат една и съща позиция – Трети път. И двамата имат много време за Тони Блеър. Френският вестник Le Figaro по-рано този месец отбеляза, че Стармър насърчава либералното крило на лейбъристите на Блеър пред „меката левица“ и твърдата линия, олицетворявана от Корбин като „Нещо на което дори френската левица не е способна... и то работи“
В свят доминиран от конкуренцията между САЩ и Китай, Франция и Великобритания виждат предимството да внесат баланс в съответните си специални отношения с Германия и САЩ. Отношенията между Париж и Берлин са дълбоко замразени, тъй като двете страни са в противоречие по огромни въпроси като: енергетика и отбрана. В някой области Лондон се доближава до вижданията на Париж. За британците, дори партньорството в геополитиката в англосферата се намира на високо ниво благодарение на AUKUS, то Великобритания няма търговско споразумение със САЩ и е притисната в света на силовите блокове. Връщането на Тръмп на президентската сцена ще „избута едно лейбъристко правителство по-близо до ЕС“ пише Франсоа-Йосеф Шишан от Flint Global.
Оптимизмът трябва да бъде смекчен по отношение на най-голямата дилема на Стармър: какво искат лейбъристите от ЕС и какво могат реално да постигнат? Говори се за повече диалог, повече търговия и сделки в областта на а отбраната и миграцията. Но колкото по-далеч се отдалечава всяка сделка от техническите подробности и се насочва към въпроси като правата на гражданите, достъпа до пазара за фирмите от Лондон или сигурността, толкова по-високи са преговорните препятствия и необходимостта от политическа подкрепа. Париж традиционно е в повишена готовност срещу коварната Великобритания. По-високи ще бъдат и разходите за „Bre-entry”, влизането на Великобритания в институционалната мозайка на ЕС, тъй като блокът проучва начини да се реформира, преди да се разшири на изток, включвайки Украйна. Сделките водени от Сунак като рамката Windsor улесниха по-конструктивния подход на Стармър към ЕС, но и го затрудниха предвид липсата от лесни победи.
Въпреки всичките липсващи детайли по-голямата картина не бива да се пренебрегва. Фредерико Фабрини, директор и основател на Института за Брекзит към Дъблинския университет, изтъква три конструктивни сили: все повече британци, които са против Брекзит, предпочитат по-тесни връзки с ЕС, ефектът от войната в Украйна върху Запада и охлаждането на търговското напрежение в Северна Ирландия. Пътят на Обединеното кралство може да бъде толкова постепенен, колкото и за Макрон, който управлява в сянката на очакванията на френските граждани от епохата на Митеран относно пенсионната възраст и продължителността на работната седмица. Антантата на двамата лидери може да се окаже по-сърдечна отколкото си мислим, поне докато не падне следващата изненада.