Не е незначително събитие да държиш реч по време на възпоменателна церемония за живота на някого, когото определят за символ на един отиващ си свят, на идеология, оцеляваща само в някои кътчета на Земята, за ужас на хората, живеещи там.
Това посочва Пасхос Мандравелис в коментар за "Катимерини", цитиран от Investor.bg. по повод визитата на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Хавана. Там той не само беше единственият европейски лидер, който участва, но и държа реч по време на възпоменателната церемония по повод смъртта на дългогодишния лидер на Куба Фидел Кастро.
Утопията на режима на Кастро не оцелява на друго място извън Куба, а делото Фидел е успешно продължено от брат му Раул въпреки всички заявки за промяна на режима, установен от диктатора през 1959 година. "Да, това е диктаторски режим. Може би с добра система на обществено здравеопазване, но отговорен за 5,6 хил. екзекуции и 1,2 хил. убийства", посочва Мандравелис.
Според кубинските архиви режимът на Кастро директно е отговорен за 10 723 загинали. Допълнително около 78 хил. души са се удавили по пътя между Маями и Куба. Но движението не е от Маями към райска Куба - миграционните потоци имат само една посока, дори и в САЩ да има ужасна здравна система.
Всъщност навсякъде по света хората умират в опит да напуснат комунистическите райски кътчета и да отидат в капиталистическия ад. Те не могат да бъдат спрени нито от куршумите на Източна Германия, нито от увещанията на гръцкия премиер, посочва още авторът.
В Гърция има "нечовешката логика на пазара и неолиберализъм", каза Алексис Ципрас в Куба. И докато в Гърция всеки знае колко брутален може да бъде този "неолиберализъм", то в други части на света буквално умират да научат, допълва Пасхос Мандравелис.
Той припомня, че през 1980 година 10 хил. кубинци буквално щурмуват посолството на Перу в Хавана с искане за убежище. Това накара Фидел Кастро да отвори за кратко границите и всеки, който "не желае повече да живее в Куба", можеше да напусне. През първия месец над 85 хил. души напуснаха страната. За петте месеца, докато границите са били отворени, над 125 хил. души са напуснали Куба.
Днес повече от 10% от кубинците живеят в самоналожено изгнание. Но тези 1,3 млн. души не потърсиха нов социалистически рай, а предпочетоха бруталността на неолиберализма.
Затова и сцената на Площада на революцията в Хавана е сюрреалистична за автора. Не само заради диктаторите "притиснали Ципрас от двете страни". "Нека помислим за момент: премиер на страна, която позволява левите да управляват, отива в страна, в която излизането от идеологическата линия се наказва с лишаване от свобода или смърт, и казва на тези хора, че се притеснява от неолиберализма", пише Мандравелис.
Ако той се чувства толкова изтормозен, може да остане и да види комунистическата версия на "независимост, свобода, справедливост и достойнство", което описа в своята реч, завършва още анализаторът.