Еврозоната почти не отбелязва ръст, като слабият износ добави натиск

Икономиката на еврозоната почти не отбеляза ръст през второто тримесечие, тъй като новите данни, показващи лошо представяне на износа, наложиха ревизия надолу в общите числа за растеж за региона.

Брутният вътрешен продукт се повиши само с 0,1% през трите месеца до юни, в сравнение с предишно увеличение, измерено на 0,3% - резултат, който беше положителна изненада, когато беше публикуван за първи път в края на юли. Икономистите очакваха, че показанията ще бъдат повторени с по-пълни данни, според средната оценка в проучване на Bloomberg.

Докладът в четвъртък ще предостави на политиците на Европейската централна банка по-твърдо доказателство за слабостта, навлязла в икономиката на еврозоната, седмица преди те да се подготвят да решат дали ново увеличение на лихвените проценти е оправдано за укротяване на инфлацията.

На последното заседание на ЕЦБ през юли имаше опасения, че стагфлацията може да заплаши да се задържи - перспектива, която новите числа може да направят още по-зловеща.

Останалата част от годината изглежда също толкова мрачна, като PMI данните сигнализират за свиване на активността в частния сектор, а проучванията сочат по-нататъшна анемична експанзия от едва 0,1% през текущото тримесечие. Промишленото производство в Германия е спаднало през юли, показва отделен доклад в четвъртък.

Ревизията също така повишава перспективата, че предишната прогноза на ЕЦБ за растеж от 0,9% за годината може да бъде изместена надолу в новите прогнози, които също трябва да бъдат публикувани на 14 септември.

Данните потвърждават как водената от Китай слабост в световното търсене вреди на износителите достатъчно зле, за да натежи на региона като цяло.

Както Германия, най-голямата икономика в еврозоната, така и Италия - третата по големина - в момента страдат от вероятни рецесии в производството. Последната страна дори претърпя общо свиване на БВП през второто тримесечие.

БВП на България

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал през второто тримесечие с 1,9% спрямо същото тримесечие на миналата година, показват сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ).

Това показва лека възходяща корекция спрямо експресните оценки, публикувани в средата на август - с 0,1% нагоре. Темпът обаче все пак сочи забавяне спрямо отчетените повишения на годишна база от 2,1% през първото тримесечие и 2,1% и 3,1% съответно през четвъртото и третото тримесечие на 2022 г.

Спрямо първото тримесечие на тази година икономиката се разраства с 0,4%, потвърждавайки първоначалните оценки. На тримесечна основа ръстът на БВП поддържа относително равномерен темп през последната една година след 0,5% през предходните две тримесечия и 0,4% преди тях.

През второто тримесечие произведеният БВП възлиза на 42,315 млрд. лв. по текущи цени, като на човек от населението се падат по 6564 лв. от стойностния обем на показателя.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през второто тримесечие възлиза на 37,44 млрд. лв. по текущи цени.

През второто тримесечие относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 4,2%, което представлява увеличение с 0,2% спрямо второто тримесечие на 2022 г. Индустриалният сектор междувременно намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2% до 30%.

Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, се увеличава до 65,8% през второто тримесечие при 64% през същия период на миналата година.

През второто тримесечие за крайно потребление се изразходват 79,7% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17,6% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.

БДС в икономиката нараства междувременно с 0,6% на тримесечна база и с 2,2% на годишна база.

Сезонно изгладените данни за второто тримесечие показват нарастване на крайното потребление с 1,8% и бруто образуване на основен капитал - с 1,5%, спрямо предходното тримесечие.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 4% и бруто образуване на основен капитал - със 7,3%. През второто тримесечие износът на стоки и услуги бележи спад с 0,9%, а вносът на стоки и услуги - с 6,9% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни.