Ограничения в електропреносната мрежа, все още високата цена на екологичните технологии и отлагания в планирането бавят общо инвестиции, които може да достигнат 18 трилиона долара от които светът има нужда, за да постигне глобалните цели за климата до 2030 година. Всичко това прави малко вероятно постигането на бърз енергиен преход.
Въвеждането на възобновяеми и други нисковъглеродни източници на енергия трябва да стане 3 пъти по-бързо от предходните преходи към други горива, за да ограничим глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нова. Това показва доклад от консултантска компания Boston Consulting Group (BCG).
"Все още има големи празнини между политическите изявления и жизнеспособните бизнес казуси", каза в интервю Морис Бернс, председател на Центъра за енергийно въздействие на групата и един от съавторите на доклада. "Трябва да преминем от най-високото ниво и да преминем към изпълнение, регулации, плащания, действия, необходими на държавно ниво и на ниво държави членки, за да постигнем целите."
Емисиите на изкопаеми горива затоплят планетата и предизвикват екстремни метеорологични явления - от наводнения в Индия и САЩ до горски пожари в Гърция и Канада. Юли беше най-горещият месец в света в историята.
Настоящите политики и скоростта на енергийния преход в сектори като индустриалното производство и сградите ще позволят затопляне до 2,7C до 2100 г., което е "крайно недостатъчно".
Основните категории, в които не достигат средства са електроенергия и крайни потребители, където липсват предимно на инвестиции във възобновяема енергия, се казва в доклада.
"За възобновяемите енергийни източници по-високата цена на финансирането оказва отрицателно въздействие върху цената на произведената енергия от възобновяеми източници, като повишава конкурентоспособността на инвестициите в изкопаеми източници", се казва още в доклада.
Няколко проучвания са оценили инвестиционните изисквания и пропуските в целите на световния енергиен преход. Според BloombergNEF глобалните годишни инвестиции трябва да се утроят през това десетилетие, за да се постигне свят с нулеви нетни емисии до 2050 г. Настоящите нива на капиталовите разходи не са съобразени с тази цел, показва докладът на BNEF.
Въпреки това светът вече разполага с инструментите и паричните средства, необходими за осъществяване на промените, се казва в доклада на BCG. Консултантската фирма изчисли, че от необходимите 37 трилиона долара до 2030 г. вече са ангажирани около 19 трилиона долара, като използва методология за изграждане на 270 енергийни компании.
Правителствата и частният сектор трябва да работят заедно, за да намерят начин да намалят разходите за внедряване на нисковъглеродни технологии и да направят бизнес казусите жизнеспособни, за да се преодолее разликата от 18 трилиона долара. В доклада се посочва, че за това могат да помогнат политики като Закона за намаляване на инфлацията в САЩ.
Изчисленията показват, че само в Обединеното кралство, че около 220 гигавата мощности, около две трети вятърни и останалите слънчеви, чакат да бъдат включени към електропреносната мрежата, докато в Испания на опашката се намират около 180 гигавата, което е сходно и в различните системи и държави по света, каза Бернс.
"Това не е техническо предизвикателство, защото знаем какви технологии трябва да въведем и те съществуват", добави той. "Въпросът е да се ускори малко работата на системата, за да се види напредъкът."